Господарката на Ранчото на бегълците
- Автор: Слейд Джек
- Серия: lassiter #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжело Рашков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарката на Ранчото на бегълците». Краткое содержание книги:
Те формират човека Ласитър.
— Трябва най-напред да разбера дали мога да му се доверя.
— Аз мога да отговоря на въпроса ти още сега — изръмжа Флойд. — Довлякла си вълк в овча кожа. Подуших го веднага щом влязох.
Ласитър се дръпна леко назад. Той спусна дясната си ръка надолу, докато усети, че докосна револвера си.
— Искаш да ме обидиш, Финигън?
— Това вече стана, ако все още не си забелязал — отвърна му с присмех Финигън. Джеси Шермън скочи.
— Флойд, вземи си думите назад! Как можа да изкажеш такова чудовищно подозрение!
Флойд Финигън се отпусна и се усмихна.
— Няма причина да се дразниш, Джеси. Исках само да видя как ще реагира. О’кей, Ласитър? Да забравим станалото!
Ласитър кимна одобрително. Но той не вярваше на това помирение. Бе навлязъл тук в чужда зона, а Финигън виждаше в лицето му един съперник.
— Но едно трябва да ти кажа още веднъж, Джеси — продължи Финигън. — Не беше добра идея да предизвикваш отново ван Кърк. Между нас съществуваха вече почти добри отношения. Това също е важно. Не можем да си позволим да се нахвърлим един върху друг като бесни кучета. Това само ще направи положението по-лошо.
— Искам да го заставя най-сетне да свидетелствува за баща ми! — изфуча Джеси. — Сега му е времето да се преразгледа делото. Чрез показанията на ван Кърк татко ще получи значително по-малка присъда.
— По дяволите, престани вече да се косиш за твоя старец! — прекъсна я той. — Няма никакъв смисъл, това не носи нищо на никого! Просто трябва да го забравиш. В нашия занаят всеки трябва да очаква подобни неща. Жертви винаги ще се принасят.
— Той е мой баща! — крещеше тя. — А ван Кърк го предаде, макар че и той се съгласи за кражбата на добитък от Тексас. Само поради долно предателство баща ми бе заловен на местопрестъплението. И заради лъжливи показания му прикачиха такива неща, каквито той никога не е извършвал. Преди всичко онзи банков обир до канадската граница. Това бе дело на ван Кърк, но баща ми премълча, не го издаде.
— И ван Кърк се отърва — засмя се Финигън. — Животът понякога е пълен с противоречия, Джеси. Освен това сигурно е въпрос само на седмици да бъде освободен твоят старец. Не си ли го казала вече на новия си приятел?
— Флойд! — извика тя предупредително.
— Какво има? — невинно попита той. — Защо се дразниш? Ако действително имаш намерение да му се доверяваш, можеш да му кажеш и това. На Джеси й е хрумнала една съвсем скапана идея как може да притисне властта.
— Това беше твоя идея, Флойд! — извика възмутена тя. — Аз не бях съгласна с нея още от самото начало!
— Най-напред трябва да го докажеш — отвърна й той ехидно. — Ласитър, искаш ли да знаеш какво се върши тук? Не! Въпреки това ще ти кажа. Джеси Шерман се е специализирала в отвличане на хора. Досега е отвлякла три момчета и получи за тях солиден откуп. Сега е взела сина на арканзаския сенатор Уилям Кронин. С това тя иска да принуди властите да пуснат на свобода любимия й татко. Затова са те изпратили тук! Ти нарочно си предизвикал скандала с ван Кърк, за да се добереш по този начин до господарката на Ранчото на бегълците. Не бих се учудил, ако това е ваше общо дело с ван Кърк — за да я извадите от играта. Наистина това ви се удаде чудесно.
— Ти си се побъркал! — изкрещя Джеси. — Всичко, което каза, е пълна глупост!
Финигън се ухили презрително. Изведнъж в ръката му се появи револвер. Той бе успял да отклони вниманието на Ласитър, като извади от джоба на черното си кожено яке една снежнобяла носна кърпа, за да избърше потното си чело. След това отново пъхна кърпата обратно и в крайна сметка в ръката му се появи този „Деринджър“. С това Финигън наистина изненада Ласитър. Джеси млъкна. И двамата гледаха към оръжието на Флойд Финигън.
— Сега да си поговорим направо — каза той бавно. — Джеси, ти повече не си господарка на това ранчо. Тази професия не ти приляга. Правиш твърде много грешки. Така просто не може да продължава. Затова аз поемам командването. Премислил съм точно какво ще правим по-нататък. Ще бъдем нещо като ван Кърк и неговата Естер. Действително това бе негова първокласна идея. Той се ожени за нея, за да се докопа до богатството на нейните роднини. Ще я подържи още малко и след това ще я направи нещастна. Във всеки случай тя ще се раздели с живота си, но така, че никой да не се усъмни. Самият той ми го каза и между другото ми подхвърли идеята и аз да направя така с тебе, Джеси. Учудваш се, нали? От известно време се разбирам добре с Марк ван Кърк. Ти не знаеш за това. Не си си го помисляла дори за момент — той замълча и се изсмя цинично. След това измъкна с лявата ръка още един револвер от кобура си. Двете оръжия бяха насочени към Ласитър и Джеси.