Господарката на Ранчото на бегълците
- Автор: Слейд Джек
- Серия: lassiter #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжело Рашков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарката на Ранчото на бегълците». Краткое содержание книги:
Те формират човека Ласитър.
— Ти си жалък предател! — простена Джеси. — А аз да ти се доверявам през цялото време! Ти ми беше обещал да направиш всичко, за да ми помогнеш да принудим ван Кърк да клекне. О, каква доверчива и глупава гъска съм била!
— Това не е толкова трагично — засмя се Финигън. — Обещавам ти да се държа добре с теб.
— И искаш да разстреляш Ласитър? — запита тя страхливо.
— Нямам друг избор.
— Защо тогава изобщо го допусна да дойде тук? — попита тя. — Защото искаше да спечелиш време или защото наистина я интересуваше.
— Не бях тук, когато си решила да се биеш за Ласитър — каза той. — Но и да бях, със сигурност щях да се съглася. Едва ли бих отминал такъв майтап като този да видя глупавата му физиономия.
— Ти си свиня, Финигън! — изохка Джеси Шерман.
— Излей чувствата си, Джеси — отвърна той. — Не можеш да ме засегнеш. Никой не може да го направи. Между другото — права си. Аз съм едно долно, коварно псе. Един ден ще разпъна на кръста и Маркус ван Кърк. Скоро аз ще бъда големият мъж на тази страна. И ако проявиш разум, Джеси, ще станеш заедно с мен първата госпожа, уважавана и почитана от всички. А ако не желаеш, един ден ще изчезнеш по същия начин, както ще се случи това с Естер ван Кърк.
— Между другото, тя май му е стъпила на врата — отбеляза Ласитър. — В Бъфало вече се съмняват във властта на ван Кърк. Имам чувството, че той много подценява жена си.
— И какво от това? — повдигна рамене Финигън. — Какво ме засяга! Ако наистина е така, ще ми бъде само от полза. Знае ли тя защо са убити братята й?
— Аз й казах.
— Ти си знаел?
— Само предположих — отговори Ласитър. — Не беше трудно да се комбинират зависимостите.
— Ти си отвратително спокоен, Ласитър. Това ме изненадва.
— А ти какво очакваш, Финигън?
— Да предприемеш нещо. В твоето положение човек дава всички възможни обещания. Само и само да си спаси живота. А ти си стоиш, като че ли всичко това изобщо не те засяга. Не си прави илюзии, че можеш да направиш нещо. Веднага ще умреш!
— Питам се само каква ще е твоята полза от това?
— Веднага ще ти отговоря. Ти си пристигнал в тази страна по поръчение на правителството, за да откриеш Ранчото на бегълците. Затова си забъркал това сблъскване в Бъфало. Знаеш ли, Ласитър, преди време бях на обучение при тексаските рейнджъри. Понякога ни се налагаше да проникваме в различни банди. Винаги го правехме по една стара рецепта. Аз самият няколко пъти съм я изпробвал. И всеки път се получаваше. Също като при теб. Грешката ти е само в това, че попадна на човек, който я знае.
— Интересно гледище.
— И ти си един от тях, Ласитър. Такова нещо подушвам от десет мили срещу вятъра. Можеш да лъжеш колкото си искаш. Няма да се хвана на нищо.
— Защо тогава бе цялото това бръщолевене? — Ласитър се ухили саркастично. — Защо не ми теглиш най-накрая куршума. Трябва само да натиснеш спусъка и — готово.
Финигън поклати глава.
— Не искам да си цапам ръцете с теб. Франк, Пийт, можете да дойдете!
Вратата се отвори с трясък. Първо влязоха двама, после още четирима. Водачите на тази унищожаваща команда трябва да бяха Франк, Пийт и двамата предводители.
— Изправете ги и ги вържете! — заповяда Финигън.
Джеси Шерман внезапно се отърси от вцепенението си. Досега тя бе седяла като сянка, но сега изведнъж скочи.
В ръката й се появи 32-милиметров револвер. Дявол знае откъде го измъкна.
— Не мърдайте или Финигън ще умре! — извика тя заплашително.
Проехтя изстрел. Джеси Шерман изкрещя от болка. Револверът излетя от ръката й и се търкули на пода.
Точно тук се намеси Ласитър.
Бе воден единствено от чувството си за самосъхранение. Това бе неговият последен невероятен шанс. Иначе бандитите щяха да го измъкнат навън и да го застрелят, както им бе заповядал Финигън.
Ласитър се стрелна към водача им и го удари с юмрук отстрани така, че главата му се завъртя.
Но той бе много жилав. Политна назад, замахна с десния крак и ритна Ласитър точно където трябваше. Болка обхвана като огън корема му.
Ласитър се хвърли напред и силно заблъска с юмруци разкривеното лице на Финигън.
Финигън го обгърна с двете си ръце. Това превърна юмручния бой в зловеща борба. Двамата паднаха на пода. Ласитър притисна с лявата ръка гърлото на Финигън, а с дясната искаше да вземе револвера, който Флойд бе изтървал при внезапната атака на Ласитър.
Той достигна оръжието.
В същия момент чу пронизителния вик на ужас, който Джеси нададе.
И тогава почувствува, че нещо в главата му експлоадира.