Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Да вървим. Внимателно.
Андрю хвърли последен отчаян поглед на майка си, после се обърна и тръгна с приставите обратно към тъмницата си.
5
Ву беше адвокат от осем години. През това време се бе занимавала най-вече с подаване на жалби във фирмата на Фрийман, наред с един постоянен, но незначителен поток от криминални дела, при които ставаше дума главно за уреждане на спорни въпроси, фигурираше и в списъка на адвокатите, които бяха на разположение на съда — веднъж месечно присъстваше в съдебната зала, където се точеше върволица от криминални дела, обикновено прехвърляни неохотно към Офиса на обществените защитници. Това бяха предимно случаи, свързани с грабежи или търговия с наркотици, при които имаше повече от един обвиняем.
На тези дела Офисът на обществените защитници имаше право да поема само един обвиняем — иначе щеше да се получи конфликт на интереси. И така, съдът избираше един от адвокатите, които бяха подръка в залата, за да представлява другите обвиняеми. По този начин Ву бе защитавала голямо разнообразие от клиенти и получила, поне така си мислеше досега, добра школовка в работата с всякакви мошеници и откачени, като дори бе навлязла в някои от сложните криволици на наказателното право.
Но никога не се бе занимавала със случай на убийство. Никога преди не се беше сблъсквала с такова сериозно предизвикателство. Всъщност до този уикенд нито един криминално проявен клиент не й бе заплащал директно — хонорарите й за спорните случаи се изплащаха от съда. Сега тя бе стъпила на съвършено непозната почва и усещаше как заплашително се клати под краката й. Първата й схватка беше завършила безславно. Прекалено самоуверена, тя бе пропуснала по най-глупав начин да подготви клиентите си за най-лошото — отчасти защото не вярваше, че то ще се случи. От досегашния си опит знаеше, че споразуменията винаги бяха една възможност.
Сега, застанала в коридора заедно със семейство Норт, тя се опитваше да поправи вредите.
— Записах имената и номерата на значките на тези пристави. Уверявам ви, че преди да напусна тази сграда, ще подам жалба срещу тях.
Норт заговори:
— На ваше място не бих си прахосвал времето. Андрю призна, че е загубил равновесие. Човекът просто си вършеше работата. Въпросът ми е какво, по дяволите, се случи току-що? Нали ни казахте, че ще го освободите.
— Казах, че има такава възможност.
— Каква ти възможност. Вътре дори не се проведе истинска дискусия. — Норт носеше маратонки, джинси, синя дънкова риза и спортно сако от рипсено кадифе, но небрежното облекло по никакъв начин не се отразяваше на вида или поведението му. Лицето му на булдог бе затворено, безизразно, а леденосините очи — неразгадаеми. — По дяволите, всичко това не ми вдъхва особени надежди за бъдещето, заявявам ви го най-откровено.
— Хал. — Линда докосна рамото на съпруга си.
Той задържа погледа си върху Ву.
— И какво следва оттук нататък?
— Ще говоря с областния прокурор — каза Ву. — Ще обжалвам задържането под стража.
— Надявам се — отвърна Норт. — Не ме интересува колко ще струва.
— Не смятам, че въпросът е в парите, сър.
— Е, ако не е, тогава ще стане. Може би трябва сам да отида при този човек.
Ву безпомощно погледна съпругата за подкрепа, но Линда не откъсваше очи от вратата на съдебната зала. Сякаш още се надяваше синът й да излезе всеки момент. Ву отново се обърна към Норт:
— Идеята не е добра, сър — каза тя. — Каквото и да разправяше съдията, истината е, че много често пускат непълнолетни, обвинени в тежки престъпления.
— Не и този път — отбеляза той.
— Знам.
— Какво ще правим сега? — обади се Линда.
Преди фиаското в съдебната зала Ву се бе надявала, че ще й се удаде да поговори с Андрю и родителите му в далеч по-комфортната обстановка на дома им. Там щеше да им покаже доказателствата, които вече бе извадила от следствената документация и които според нея щяха да закопаят Андрю, ако се изправеше пред съда за възрастни. Вече спечелила Хал Норт на своя страна, а вероятно и Линда, щяха да се озоват трима срещу сина — и Ву щеше да е в състояние да режисира разговора, в резултат на който Андрю щеше да осъзнае необходимостта от признание.
Сега, с кипящия от спотаен яд заради провала й Хал, с Линда, все още тънеща в ужасно неведение относно стратегията, която вече беше задействала, и с Андрю обратно в килията Ву разбираше, че трябва светкавично да промени плана си. Ако в този момент се съберяха — в килията на Андрю или другаде, — резултатът три на един в нейна полза щеше да се обърне в три на един срещу нея, като най-вероятно Хал нямаше да хаби сили да убеждава момчето да признае, а Линда и Андрю щяха да са решително против.