Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
— О, само от време на време… ей! — извика тя, когато осъзна смисъла на думите му и забеляза усмивката на лицето му. — Това беше безсрамно. Не ме познавате достатъчно добре, за да си разрешите такава нахална забележка.
— Не ви познавам, но се уча бързо.
Серенити му хвърли унищожителен поглед, който му показа, че изпитва силно желание да го изрита отзад. „Ще ми паднеш ти!“ — прошепна едва чуто тя.
„Хайде, направи го“ — помисли си Морган, когато се обърна, за да й помогне по стълбата, която водеше към палубата, не можеше да си представи нищо по-прекрасно от това да падне в ръчичките на мис Серенити Джеймс.
— Не забравяйте правило номер две — напомни й той шепнешком. — Ако паднете през борда, няма да обърна кораба, за да ви извадя от водата.
— Доколкото си спомням, казахте, че ще го направите.
— Казах, че не съм казал такова нещо. Сега го казвам.
— Е, добре, капитане, я да видим какво мога да направя, преди да падна през борда.
Намеренията й наистина му създаваха грижи. Никога не можеше да се предскаже какво ще предизвика една жена на борда на пиратски кораб. Морган протегна ръка и я хвана за лакътя.
— Помнете какво си говорихме, Серенити. На моя кораб има куп недодялани мъже, а аз наруших едно от най-важните пиратски правила.
— И кое е то?
— Никога не води жена на борда на кораба! Все едно да складираш барут в кухнята, точно до печката.
Серенити наклони глава и Морган усети какви думи е изрекъл, без да мисли. Пусна ръката й и се помоли да не е вникнала в смисъла на казаното от него.
— Значи е вярно, че пиратите имат кодекс на честта, към който се придържат? — попита с интерес тя.
— Точно така. Има такъв кодекс — отговори с облекчение Морган. Май опасността бе отминала.
— А вие откъде сте толкова добре осведомен за пиратския кодекс?
Ето ти на! Проклета жена! Защо беше толкова интелигентна? Трябваше да помни, че нищо не й убягва. Мис Джеймс беше една малка хитруша. Но Морган Дрейк нямаше никакво намерение да й разкаже за миналото си.
— Нали печеля хляба си с плаване по море.
— Но не сте пират… — Серенити замлъкна и го огледа изпитателно, сякаш искаше да проникне в душата му. — Или сте?
Морган реши да каже истината.
— Зависи кого ще попитате.
Кимна й и я остави сама, за да прекоси палубата и да отиде при Джейк на кърмата.
— Много добре, капитане — промърмори под нос Серенити. — Бягайте, колкото си искате, но да знаете, че ще разгадая всичките ви тайни. Само почакайте.
Като дъвчеше края на молива си, младата дама обходи с поглед работещите мъже на палубата. Няколко погледнаха в нейната посока, но съвсем за кратко. Никой не изглеждаше склонен да разговаря.
Кого да избера за първа жертва? Кой е най-интересният член на екипажа? — запита се Серенити и се огледа.
Накрая вдигна поглед към платната, които плющяха под напора на вятъра. Утрото беше сиво и мрачно. Но поне неприятният дъжд бе престанал. Ала един поглед към облаците й показа, че много скоро отново ще завали.
Серенити бавно обиколи главната палуба. Силният вятър развяваше полата й и постоянно трябваше да я притиска към тялото си.
Млад мъж, най-много двадесетгодишен, се катереше по мачтата с въже, вързано на кръста му. Може би той ще й разкаже нещо интересно, но тя не можеш да се покатери след него, за да го разпита.
Може би по-късно.
Вляво от нея трима мъже сгъваха платна. Четвъртият търкаше палубата. Вдясно седеше едър, мускулест чернокож и плетеше дебело въже с инструмент, подобен на игла, какъвто никога не беше виждала.
Мъжът изглеждаше опасен, но в същото време изглеждаше като човек, който знае много интересни истории. Това означаваше, че трябва да се приближи до него и да го разпита. Може пък да беше разговорлив.
Серенити прекоси палубата и застана пред чернокожия.
— Здравейте — поздрави тя и го дари с най-сърдечната си усмивка.
Мъжът вдигна глава и оголи зъби.
— Убил съм повече от сто мъже — изръмжа той с дълбок, преливащ от злоба глас. — И половината от тях само защото казаха „здрасти“.
Сърцето й ускори ритъма си. Махни се оттук, Серенити!
Не, възрази решително тя. Добрият журналист не подвива опашка и не бяга. Добрият журналист си взема историята въпреки опасността.
Освен това чернокожият моряк излъчваше нещо, което изобличаваше в лъжа заплашителния му глас. В тъмните очи светеше дружелюбие, което свидетелстваше за мек нрав.
Или поне така й се струваше.
По-точно — надяваше се да го е усетила.
Серенити реши да провери теорията си и попита:
— Така ли поздравявате всеки човек, който се приближи към вас?