Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
На борда изведнъж се възцари тишина, сякаш беше дълбока нощ. Чуваха се само скърцането на такелажа и крясъците на морските птици.
Косъмчетата на тила й настръхнаха. Това не беше добре. Изобщо не беше добре.
Морган се изкачи на палубата и моментално забеляза реакцията на екипажа си. Когато видяха своя капитан, всички побързаха да се заемат с работата си, сякаш не се бе случила случка. Това не предвещаваше нищо добро. Жена на борда на кораба му — снощи Серенити го нарече идеална предпоставка за пълна катастрофа. Абсолютно точно определение.
Капитанът прекоси палубата с решителни крачки и застана до младата дама.
— Хора — извика той и всички погледи се устремиха към него, — както видяхте, имаме гост на борда. Мис Джеймс е дама от добро семейство и всички сте длъжни да се отнасяте към нея с необходимото уважение. Ако видя, че някой си позволи и най-малката дързост, лично ще се заема с него.
— Тъй вярно, капитане.
Морган се обърна към „гостенката“ си.
— Трябваше да ви облека като канонир — изрече тихо, с напрежение в гласа.
— Мисля, че не ви разбирам — отговори също така тихо тя.
— Иска да каже, като едно от момчетата, които по време на битка носят барута за оръдията, мис Джеймс — обясни с усмивка Барни.
Серенити му благодари с кимване и се обърна отново към Морган.
— Позволете да ви напомня, капитане, че когато дойдох на борда, бях облечена точно като… носач на барут.
— Въпреки това успяхте да се поставите в неудобно положение.
По израза на лицето й пролича, че много иска да възрази. Но знаеше, че той има право и това я накара да замълчи. Морган разтри гърдите си.
— А сега ще ми кажете ли защо толкова бързахте и за малко не ми пробихте белия дроб с крака си?
Серенити скръсти ръце под гърдите.
— А вие какво правехте на пода пред каютата ми?
— Това случайно е моята каюта.
— Едва когато аз се прибера вкъщи.
Морган пое въздух и се извърна настрана. Защо изобщо се разправяше с нея? И то за нещо толкова глупаво! Освен това не му беше в характера да си блъска главата за подобни дреболии.
— Къде отивате? — попита отново. Сега не беше време да изследва чувствата си.
— Щом толкова искате да знаете, ще ви кажа — исках да си взема нещо за ядене. Случайно съм гладна. Така, а сега вие ми кажете какво търсехте пред каютата ми.
— Мъжете също имат нужда от сън, мис Джеймс, а на кораба всеки спи, където му е удобно.
— Няма ли кабини за гости или…
— Това е боен кораб, мис Джеймс, не пътнически.
— Ами моряците? Те нямат ли легла?
— Те опъват койките си, където им е приятно… или където намерят място. Аз не съм чудовище и не бих изхвърлил бедния Барни от каютата му. Тя му трябва, защото си има птица.
Серенити плъзна поглед над моряците, които се занимаваха с разнообразните си задължения. Морган прочете объркването по лицето й.
— Няма нищо общо с прекрасния живот, който сте описали в статията си, нали? — попита той и гласът му омекна. — Животът в морето е суров. И често смъртоносен.
— Защо тогава продължавате?
— Защото обичаме морето. Обичаме този живот.
Серенити вдигна вежди.
— Тогава сте мазохисти.
Морган избухна в смях. През това време погледът му жадно обхождаше красивата й фигура и си припомняше колко меко беше бедрото й под пръстите му. Това момиче беше право — той беше един жалък мазохист.
Жалко, че не можеше да й каже колко верни са думите й.
— Обвинявали са ме и в по-страшни неща. — Той се обърна на другата страна. — Сега ви моля да ме последвате, мис Джеймс. Ще ви заведа до корабната кухня.
Без да каже дума, тя слезе след него под палубата.
Корабната кухня се оказа голямо помещение с огромна желязна печка. Мършав, плешив мъже месеше тесто за хляб на голямата маса, а слабичко четиринайсетгодишно момче тичаше усърдно насам-натам, за да изпълнява заповедите му.
— Казах ти да донесеш още брашно, момче! Трябва ми, преди да е почнала зимата.
— Да, сър — отговори задъхано момчето и извади от бъчвата чаша брашно.
Морган се покашля и готвачът вдигна очи от работата си с недоволно лице.
Изразът му се промени веднага щом позна своя капитан.
— Желаете ли закуска, капитане?
Морган се обърна към гостенката си.
— Какво искате за закуска, мис Джеймс?
Злобният поглед на готвача се насочи към нея. Серенити предположи, че ако си поиска омлет с яйца, мършавият мъж ще избухне, затова вдигна рамене подчертано равнодушно.
— Хляб и сирене са достатъчни.