Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
— Корт! — изсъска готвачът и размаха ръка към момчето. — Веднага донеси на момичето на капитана каквото пожела!
Серенити изохка стреснато.
— Аз… аз не съм момичето на капитана!
— Не биваше да се изказвате така обидно — пошушна в ухото й Морган.
Серенити моментално се постара да обуздае гнева си.
— Значи все пак съм ваше момиче? — попита шепнешком.
— Не съм казал това.
— Но го намекнахте.
— Не, не сте права.
— Наистина ли? — попита тя с широко отворени невинни очи.
Морган се почеса по тила и прехапа устни.
— Разпитвате ме като някой проклет адвокат.
Серенити остана много доволна от себе си и се усмихна. Не знаеше защо се наслаждава на смущението му, но едно беше ясно — харесваше й да го дразни.
Корт се върна със закуската й и чаша мляко.
— Млякото е прясно, милейди — обяви тържествено той на ужасен диалект.
Серенити се усмихна на момчето с искрена благодарност.
— Много ти благодаря, но аз не съм лейди.
— Може би, мадам, но със сигурност не сте и уличница.
Серенити остана много учудена от думите му. Значи този хлапак познаваше уличници?
— Трябва да поговорим — рече Морган и я потегли за лакътя.
Без да протестира, Серенити го последва обратно в капитанската каюта. Отнесе закуската си до масата и седна, за да се нахрани.
Морган едва успя да хване чашата й с мляко, когато корабът се разтресе.
— Това е едно от нещата, за които трябва да говорим — обясни спокойно той. — На кораба има правила, които всеки трябва да спазва.
— И какви са те?
— Първо: стойте далече от готвача. Ако ви трябва нещо от корабната кухня, кажете на Кит, на Барни или на мен и ние ще ви го донесем.
— Но това е само губене на време!
— Тихо, Серенити — спря я решително той. — Готвачът е мрачен стар злобар и ние знаем как да се оправяме с него. Вие не знаете.
Очите й потъмняха от гняв.
— Защо тогава сте оставили това дете да му прислужва? Това е чудовищно!
— Корт е син на готвача и до днес той не му е посегнал. Вярно е, че непрекъснато му крещи, но никога не го е бил. Никога.
— Виж ти… — промърмори Серенити и задъвка хляба си.
Морган приседна на ръба на масата и тя неволно се възхити на силните мускули, които играеха под опънатия панталон. По-добре да се съсредоточи върху яденето. И да си пие млякото. Но й беше много трудно да отклони погледа си от прекрасното му тяло.
— Следващото правило — продължи той и привлече вниманието й. — Всеки на кораба знае съвсем точно какво се случва, когато се надига буря. Както вероятно сте забелязали, корабът вече се тресе и много скоро може да се случи някоя особено висока вълна да ви събори.
Серенити бързо посегна към чашата, когато корабът отново се разлюля.
— Мисля, че ви разбрах.
— По тази причина — продължи Морган и посочи чашата с кратко движение на главата — искам да стоите далеч от релинга, защото има опасност да паднете през борда. Преди няколко седмици загубихме защитната мрежа и докато я заменим, никой няма да се приближава до ръба.
— Мъдро нареждане.
Морган не обърна внимание на саркастичната й забележка.
— Ако ви трябва светлина в каютата, вземете един от фенерите, но в никакъв случай не го сваляйте от мястото му. Окачени са на въжетата, за да не се ударят някъде и да подпалят кораба.
— Изключително ценна обезопасителна мярка.
Мрачното изражение в очите му се засили.
— Какво има? — попита тя с невинно трепкане на миглите.
— Това са сериозни правила.
— И аз така ги схванах. — Тя вдигна ръка и започна да изброява: — Първо: да не нервирам винаги мрачния готвач — защото самото ми присъствие го нервира — добави с вдигане на раменете и Морган едва успя да потисне смеха си. — Добре, готова съм да се придържам към вашите правила. Второ: да не скачам през борда, защото нямате намерение да обърнете, за да ме извадите от водата.
— Не съм казал такова нещо!
— И трето — продължи тя, без да му обърне внимание: — ако ми трябва светлина, да не правя пожар. Мисля, че ви разбрах правилно. Има ли още нещо?
— Да. Никога не отивайте… — Морган се наведе към нея и я прониза с мрачен поглед. — Никога не се разхождайте под палубата без мен или Барни.
— А не може ли с Кит?
— Повтарям — никога не се разхождайте…
— Без вас или Барни. Разбрах. Нямам право да се качвам на палубата, нямам право да ходя и под палубата. Какво ми оставя да правя? А, да, сетих се — да умирам от скука!
Морган отстъпи крачка назад смутен. Не беше подготвен за такава дискусия. Но трябваше да я накара да разбере на каква опасност се излага.
— Мис Джеймс — заговори той тържествено, почти церемониално, за да скрие неловкостта си, — не знам доколко родителите ви са ви просветили относно… мъжете, но… — Спря и затърси правилните думи.