Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
— Хайде, момчета! — Морган успя да надвика ревящия вятър. — Затворете всички люкове! — Капитанът пристъпи към гостенката си и извика: — Това важи и за вас, мис Джеймс. Искам веднага да слезете долу, защото вятърът ей сега ще ви издуха през борда.
Серенити погледна над релинга към бушуващите вълни, високи почти колкото кораба.
— След като сезонът за къпане още не е открит, съм склонна да се съглася с вас — отговори тя.
Морган я преведе през палубата. Силната му, твърда ръка през цялото време подкрепяше гърба й. От разговорите си с членовете на екипажа бе узнала какво са правили Морган и Джейк през цялата сутрин — обсъждали надигащата се буря и се съветвали как най-добре да се справят с нея.
Само след минути стигнаха в каютата на капитана.
— Корабът ще издържи ли на бурята? — попита Серенити и сама се учуди на нервността си.
Морган кимна, но и в неговите очи светеше загриженост.
— Всичко е наред. Виждал съм и по-страшни бури.
Серенити си каза, че трябва да бъде силна. Знаеше, че се налага да издържи, но внезапното прозрение какво може да ги сполети я улучи с огромна сила.
— Миналата година „Уилоуд“ потъна точно по това време — прошепна с пресекващ глас. — Беше само на няколко мили от брега на Савана, когато се изви ураган и корабът не издържа. Части от спасителните лодки бяха изхвърлени на сушата, но не намериха нито един оцелял, нито един труп… — Тя преглътна мъчително. — Никога.
Морган улови ръката й и я стисна утешително.
— Не палете светлина. Останете в койката. Обещавам ви, че всичко ще завърши добре.
Серенити направи опит да се засмее.
— Винаги ли давате обещания, които не можете да изпълните?
Въпреки че разумът му нашепваше да не го прави, Морган я прегърна и силно я притисна до себе си. Тя се разтрепери и той също, колкото и да не му се искаше да го признае. Ала причината тялото му да се разтърси не беше страх. Обзе го настойчиво желание, топлината и близостта й го развълнуваха силно. „Ще те накарам да забравиш страха…“
Само да можеше.
— Повярвайте, Серенити, ако има нещо, в което да съм специалист, то е в умението да оцелявам.
— Тогава ще ви се доверя, капитан Дрейк. Трябва да призная, че ще остана дълбоко разочарована, ако не се окажете прав.
Морган се засмя изненадано. Това момиче се шегуваше въпреки обстоятелствата.
— Веднага щом успея да се освободя за малко, ще дойда да ви видя.
Серенити го пусна колебливо и го проследи с поглед, докато излезе. Пое дълбоко въздух, за да си вдъхне кураж, и се огледа.
„Кого искаш да излъжеш? — запита се горчиво. — Не ти ли е ясно, че си луда от страх?“
Кой на нейно място не би реагирал по същия начин?
Нервите й бяха опънати до скъсване, зъбите й тракаха от напрежение. Отиде до койката и се настани колкото можеше по-удобно. След малко вратата се открехна, Барни провря голата си глава през отвора и се ухили.
— Страх ли ви е, мис?
— Умирам от страх — призна без колебание тя.
— Капитанът каза, че сте сама долу, и аз реших двамата с Писти да ви посетим и да видим дали можем да ви помогнем с нещо.
Барни влезе в каютата. На рамото му беше кацнала… да, птица, но изглеждаше като оскубана и готова за готвене. Бяха й останали само няколко стърчащи перца. Бедничката!
— Предполагам, че Писти е вашата птица? — попита предпазливо Серенити.
— Точно така. Имам я от… — Барни смръщи чело и поглади брадичката си, сякаш се опитваше да си спомни точната година. — Ами… от доста години. Вероятно е било преди да се родите. Като си помисля… Тогава бях на „Мери Тайд“, карахме в Англия всевъзможни екзотични птици, бяха много на мода сред богаташите. Купуваха ги като топъл хляб.
Барни дръпна един стол и се настани до койката. Писти удари с крилца и изкрещя сърдито:
— Орехи, орехи!
— Шт! — изсъска Барни и нежно го поглади по главичката. — Сега ще разкажа на момичето една история.
Птицата отново разпери криле.
— История, история! Морска история!
Серенити извърна глава, за да скрие усмивката си. Птицата се държеше като господар. Барни се усмихна нежно.
— Правилно отгатнахте. Писти ме държи здраво.
— Здраво, здраво! Тръгвай направо! — Писти замята глава. — Здраво, здраво!
— Хубаво е, че сте успели да я задържите — отбеляза Серенити.
— О, не ми разрешаваха — обясни Барни. — Птицата се разболя и капитанът ми заповяда да я убия. Изглеждаше толкова безпомощна, че сърцето не ми позволи да го направя. Вместо това я прибрах в каютата си, на сигурно място, и оттогава не се е отделяла от мен.