Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
— Относно мъжете и техните низки инстинкти? — помогна му с готовност тя.
Морган кимна.
— Да, нека приемем това описание.
— О, снабдиха ме с всички необходими препоръки и предупреждения — увери го тя. Помълча малко, сякаш обмисляше нещо, и продължи: — Знаете ли какво, капитане? Сега ми стана ясно, че имаме проблем с тези ваши правила. — Серенити се облегна удобно на стола си и надули устни.
— И какъв е проблемът?
— Вие изхождате от убеждението, че аз съм глупачка.
Мъжът смаяно вдигна вежди.
— Откъде ви хрумна тази глупост?
— Аз съм зряла жена, капитане — отговори тя с цялото си достойнство, изправи се и застана пред него. — Даже мога да вървя и да подсвирквам, без да припадна. Не забравяйте, че работя в печатницата на баща ми, която е само на няколко крачки от пристанището. Повярвайте, капитане, аз съм напълно в състояние да се грижа сама за себе си.
Морган неволно се усмихна на смелостта й.
— Доколкото си спомням, мис Джеймс, вие казахте, че по-добрата част от смелостта е предпазливостта. Да, това бяха ваши думи.
— И струват повече от сто пистолета — отговори мъдро тя. — Прав сте, капитане. Тъкмо поради това добрият господ ни е дал мозъци. Знайте — аз съм твърдо решена да не си създавам неприятности.
Благодарен, че тя показва толкова разум, Морган кимна.
— Съзнавам, че не можете да прекарвате дните си в каютата. Когато пожелаете да се качите на палубата, направете го. Само внимавайте да не сте сама.
— Тъй вярно, капитан Дрейк — отговори сериозно тя и наподоби военен поздрав.
Натъпка последното парче хляб в устата си и се обърна към него.
— А сега, капитане, имам една малка молба.
— Тоалетната се намира…
Серенити го прекъсна с покашляне. Бузите й порозовяха.
— Благодаря ви, вече я намерих.
— За какво става дума?
— Кажете ми къде мога да създам проблеми и да предизвикам хаос.
6
— Какво казахте? — попита изумено Морган.
Серенити го дари с широка усмивка.
— Простете, капитане, това беше само малка шега. Исках да видя израза на лицето ви. Страхотен бяхте, наистина страхотен. Неповторим.
Морган простена. Защо й правеше такова удоволствие да го подлудява?
— Ако сте свършили с игричките си дайте да се обърнем към по-сериозни неща.
— Каква необикновено сполучлива идея — кимна тя и извади от джоба си бележник и молив. — Ще бъдете ли така добър…
— Какво правите, за бога?
Тя го погледна изненадано.
— Работя, разбира се. Вие си гледайте кораба, а аз ще събирам материал за статията си.
Морган зяпна смаяно. Нима след всичко, което се беше случило, тя смяташе да продължи да пише? Това беше извън неговите представи.
— Нали тъкмо статиите ви причиниха тези неприятности?
Лицето й светна. Май се гордееше със себе си.
— Точно така. Щом трябва да страдам, не виждам защо да го правя в мълчание. Планирам да напиша голям роман за изживените от мен страдания.
— Страдания? — Морган ужасно се засегна от думата. Ако тази малка нахалница наистина искаше страдания, той щеше да й ги достави!
После обаче си припомни какъв живот е водила досега и си каза, че условията на неговия кораб наистина й причиняват страдания.
— Е, добре, ще пиша за приключенията си — поправи се сама Серенити. — В действителност ми е трудно да кажа дали ще преживея страдания или приключение. Нека всичко приключи, тогава ще видим. В момента няма значение. — Тя сложи очилата на носа си и посегна към бележника и молива като войник към мускета си. — Хайде, капитане, заведете ме на палубата.
— Предпочитам да те сложа на коленете си и да те натупам, както заслужаваш — изсъска разярено Морган.
Серенити спря и му хвърли поглед, който показа, че не беше сигурна дали е чула правилно.
— Какво казахте?
Морган въздъхна.
— Приказките ви ще ме довършат, мис Джеймс.
Серенити се опита да свърже казаното от него с чутото преди малко и на лицето й се появи комичен израз. По смръщеното й чело пролича, че бе осъзнала — нещо не беше наред.
Ядосан, но и развеселен, Морган излезе от каютата и тръгна по коридора, правейки усилия да не мърмори и да не ругае под носа си. Тя го последва по петите. След няколко крачки обаче спря и попита съчувстващо:
— В момента се питате „Защо точно на мен?“, нали?
Морган също спря и отговори през рамо:
— Откъде знаете?
— Точно така изглежда баща ми, преди да изрече думите гласно и да умолява мама за помощ.
— Сигурно често го прави във ваше присъствие, нали?