Празник в смъртта

Кожата му беше обагрена в златисто, което подсказваше произхода му от смесени раси… или пък използване на специални оцветители. Устните му бяха боядисани в бронзово, върху лявата му скула беше татуиран бял еднорог със златни копита.

Той отметна електриковосиния си плащ. Отдолу носеше гащеризон на зелени и сребристи райета. Няколко реда златни верижки блестяха върху мускулестите му гърди. Наклони глава, при което златните му обеци мелодично издрънчаха, сложи ръка на кръста си и се втренчи в Ив.

— С какво мога да ви бъда полезен, миличка?

— Искам…

— Почакай, почакай! — Саймън вдигна ръце и Ив забеляза, че върху дланите му са татуирани сърчица и цветя. Той театрално отметна глава и заобиколи младата жена, давайки й възможност да вдъхне екзотичния му парфюм.

„Господи, този тип мирише на зрели сливи!“ — помисли си тя и подозрително присви очи.

— Лицата на хората са моето изкуство, моят занаят — продължи Саймън. — Сигурен съм, че съм виждал вашето лице. Абсолютно съм сигурен. — Притегли Ив към себе си, докато носовете им почти се допряха. Тя заплашително промърмори:

— Слушай, приятелю…

— Вие сте съпругата на Рурк! — възкликна Саймън, целуна я по устните и отскочи преди тя да успее да го зашлеви. — Познах ви. — Той сложи ръка на сърцето си и се обърна към секретарката: — Скъпа, съпругата на Рурк е удостоила с присъствието си нашия скромен салон.

— Жената на Рурк ли? — Ивет почервеня като рак, сетне пребледня като платно. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

— Седнете, седнете и споделете с мен най-съкровените си желания. — Той прегърна Ив през раменете и я наведе към едно кресло. — Ивет, бъди така добра и отмени другите ми консултации. Скъпа госпожо, на ваше разположение съм. Откъде ще започнем?

— Ще започнем с това да престанеш да ме опипваш, приятел. — Тя отблъсна ръката му и с известно съжаление извади значката си вместо оръжието си. — Тук съм по служебен въпрос.

— Божичко! — Саймън се плесна по челото. — Как можах да забравя, че съпругата на Рурк е една от най-добрите служителки на полицията. Простете ми, миличка.

— Казвам се Далас. Лейтенант Далас.

— Разбира се. — Едрият мъжага любезно се усмихна. — Извинете ентусиазма ми, лейтенант. Понякога съм прекалено емоционален. Когато ви видях, буквално изгубих разсъдъка си. Разбирате ли, вие сте сред десетте най-желани клиентки, заедно с госпожа президентшата и прочутата актриса Слинки Лемар. — Когато забеляза, че не е омилостивил Ив, побърза да добави: — Не бихте могла да се озовете сред по-изискано общество.

— Престани да бърбориш. Искам списъка на клиентите, които са закупили продукти от серията „Природна красота“.

— Списъкът ли? — Той отново притисна длан до сърцето си и се отпусна в съседното кресло, сетне натисна някакъв клавиш и на монитора се появи менюто, предлагано от ресторанта на салона. — Госпожо лейтенант, позволете да ви предложа разхладителна напитка.

— Навън е доста студено и нямам нужда от разхлаждане — язвително промълви тя, но като забеляза покрусеното изражение на Саймън, който очевидно не възнамеряваше отново да я целуне, седна срещу него и повтори: — Искам списъка.

— Разрешавате ли да попитам защо ви е необходим?

— Разследвам едно убийство.

— Убийство… — шепнешком повтори той и се приведе към нея. — Навярно ще ви се стори ужасно, но според мен всичко това е безкрайно интересно. Аз съм голям почитател на криминалните видеофилми. — Саймън отново се усмихна и детинската му усмивка смекчи сърцето на Ив.

— Действителността доста се различава от филмите, Саймън.

— Знам, знам. Страхувам се, че ще си развалите мнението за мен и ще ме помислите за… кръвожаден. И все пак изгарям от любопитство да разбера как козметични препарати могат да послужат за… — Внезапно очите му се разшириха. — Сетих се! Някой е сложил отрова в червилата. Жертвата се е подготвяла да прекара приятна вечер, начервила е устните си и…

— Имаш прекалено развинтено въображение, Саймън.

Той запърха с мигли, изчерви се и се изкиска.

— Май се поувлякох. Заслужавам да ме напляскат. — Без да откъсва поглед от Ив, той протегна ръка и взе от подноса на сервитьора дроид чаша с някаква бледожълта течност. — Ще се постараем да ви помогнем, но ви предупреждавам, че списъкът на клиентите ни е много дълъг. Ще ни улесните, ако посочите определен козметичен продукт, от който се интересувате.

— Засега ми е необходим пълният списък.

— На вашите услуги, госпожо лейтенант. — Той стана, поклони се и с валсова стъпка се приближи до бюрото си, като подметка на секретарката: