Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Много удобно, нали?
— Бизнесът ни е почтен — заяви Руди.
— Получихме разрешението за обиск — обади се Пийбоди и прибра комуникатора си.
— Изпрати всички данни на Макнаб — нареди й Ив, когато отново се озоваха в асансьора.
— Всички ли?
Ив се престори, че не забелязва смаяния й поглед.
— Да. Започни с мъжете, избрани за Грийнбалм, после му дай списък на служителите, както и на клиентите на агенцията от дванайсет месеца насам. Имам чувството, че човекът, когото търсим, е сред тях.
— Това ще ми отнеме около половин час.
— Намери си някое тихо местенце и се заеми за работа. Щом свършиш, ще ме откриеш в козметичния салон.
— Слушам, лейтенант.
— И престани да се цупиш — не ти отива.
— Не се цупя — вирна нос Пийбоди. — Направо скърцам със зъби. — Тя тъжно подсмръкна, когато началничката й слезе от асансьора.
Ив дълбоко вдъхна аромата на гора и ливади, покрити с цветя. От високоговорителите се разнасяше тиха музика. Плътният килим беше с цвета на смачкани розови листенца. По сребристите стени се спускаха водни потоци и се стичаха в канал, заобикалящ целия етаж. Върху огледалната му повърхност плуваха миниатюрни лебеди, чиято перушина беше обагрена с пастелни тонове.
На етажа имаше шест козметични салона. Вратите им бяха от матово стъкло и над всяка се виеха екзотични растения. Ив разпозна копие на цветето безсмъртниче, което се беше увило около позлатената арка над входа на „Красиви неща“.
„Това цвете сякаш ме преследва“ — помисли си тя, припомняйки си какви неприятности й беше донесло преди време.
Когато се приближи, двойната врата се разтвори пред нея. Просторното фоайе беше обзаведено с дълбоки кресла, тапицирани в светлозелено. Към всяко беше прикрепено миниатюрно телевизорче и вътрешен телефон. Тук-там се виждаха бронзови скулптури на голи красавици.
Малки дроиди пъргаво тичаха напред-назад, поднасяха напитки, списания, очила за виртуална реалност и всичко, което клиентите поръчваха, за да се забавляват, докато чакаха.
Две жени се бяха разположили удобно и отпиваха от чашите си, сякаш пълни с морска пяна, очаквайки козметичките им да се заемат с тях. Те донесоха бледорозови роби, върху които дискретно беше избродирано названието на салона.
— Какво обичате, госпожо? — Жената зад подковообразното бюро присви сребристите си очи и презрително изгледа избелелите джинси, изтърканите обувки и зле подстриганата коса на Ив. Изпод триъгълния й бретон, обагрен в пурпурно, се спускаха като змии сребристи кичури. — Навярно се интересувате от нашата услуга, наречена „Стани пълноценна жена“.
Ив учтиво се усмихна и попита:
— Има ли далавера, ако се заинтересувам?
Жената запърха със сребристите си мигли.
— Моля?
— Няма значение, миличка. Искам да си поговорим за вашата серия „Природна красота“.
— Разбира се. Това е най-добрата козметична серия, която напълно си струва високата цена. С удоволствие ще ви запиша час при нашите консултанти. Кога ще ви бъде най-удобно?
— Още сега. — Ив извади значката си и я сложи на бюрото.
— Нищо не разбирам! — възкликна служителката.
— Това ми е ясно. Повикайте управителя на салона.
— Един момент. — Жената се обърна и прошепна по видеотелефона: — Саймън, моля ела в приемната.
Ив пъхна ръце в джобовете на джинсите си и поклащайки се на пети, впери поглед във въртящата се витринка, където бяха изложени красиви шишенца.
— Какво е това?
— Парфюми, създадени за определени личности. Въвеждаме вашите психологически и физически данни в компютъра и създаваме аромат, който подхожда само на вас. Всяко шишенце е уникат и след като бъде избрано от клиент, повече не се изработва.
— Много любопитно.
— Тези парфюми са прекрасен подарък. — Жената повдигна тънката си вежда. — Но са изключително скъпи.
— Нима? — Ив се раздразни от ироничния й тон и гневно я изгледа. — В такъв случай веднага ще си поръчам едно шишенце.
— Поръчката се предплаща.
Този път Ив се вбеси. Искаше й се да сграбчи жената за пурпурната коса и да притисне лицето й към бюрото, за да не вижда подигравателната й усмивка. Пристъпи към нея, но в този момент зад нея отекнаха забързани стъпки.
— Ивет, какъв е проблемът? Днес не мога да си вдигна главата от работа.
— Тази дама е проблемът — кисело се усмихна Ивет. Ив се обърна и едва не се сблъска с необикновения Саймън.
Най-силно впечатление й направиха очите му — бледосини и сякаш прозрачни, с тъмни гъсти мигли. Тънките му черни вежди се сключваха над носа му. Рубиненочервената му коса беше пригладена назад и се спускаше като водопад от ситни къдрици чак до кръста му.