Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Пийбоди, потърси кварталното ченге — нека се занимае с този боклук. — Ив раздвижи пръстите си, които я наболяваха след силния удар, изпъна рамене и машинално сложи крак върху гърдите на крадеца, когато той изстена и се размърда.
— Знаеш ли, сега се чувствам много по-добре.
По-късно Ив осъзна, че залавянето на крадеца е било най-вълнуващият момент през целия й ден. — Посещението при бижутера се оказа безрезултатно. Нито той, нито намръщеният му помощник си спомняха за клиент, който да е платил в брой за шнолата. „Как искате да си спомням всеки клиент в тази навалица“ — оплака се собственикът на магазина, докато помощникът му маркираше покупките с бързината и точността на сметачна машина.
Ив го посъветва да напрегне паметта си и да се свърже с нея, когато си спомни нещо. Накрая тя успя да разгневи още повече сътрудничката си като купи екзотична обеца за любовника на Мейвис. Престори се, че не забелязва негодуванието й и й каза:
— Вземи автобуса, върни се у нас и помогни на Макнаб.
— Предпочитам да ме пребиете.
— Дръж се като голямо момиче, Пийбоди. Отивам в управлението. Трябва да рапортувам на Уитни какво сме предприели и какви резултати сме постигнали, сетне ще се срещна с Майра и ще я помоля да състави психологически профил на престъпника.
— Може би пътьом ще купите още няколко подаръка.
Ив спря до колата и изгледа сътрудничката си.
— За какво намекваш?
— Не намеквам, а ви го казах право в очите.
— Дано да откриеш един и същи човек между кандидатите на Холи и Грийнбалм, в противен случай ще ни се наложи да разпитаме доста „самотни сърца“.
Докато Пийбоди си пробиваше път през навалицата, за да вземе автобуса от Шесто авеню, Ив потегли с колата в противоположната посока и по видеотелефона уговори да се срещне с командира и с доктор Майра.
Прослуша записите на обажданията, долови притеснението в гласа на Надин и се смили над нея.
— Престани да скимтиш, Надин.
— Далас, къде беше досега?
— Охранявах града, за да спиш спокойно.
— Слушай, обаждаш се тъкмо навреме. Все още имам възможност да включа някаква информация в обедните новини. Какво ново около теб?
— Току-що арестувах някакъв крадец, който вилнееше на Пето авеню.
— Не си играй с мен. Притисната съм до стената. Каква е връзката между двете убийства?
— Какви убийства? По това време на годината моргата е препълнена с трупове. Очевидно Коледните празници стимулират престъпниците…
Репортерката нетърпеливо я прекъсна:
— Говоря за убийствата на Холи и Грийнбалм. Били са удушени. Разбрах, че си натоварена с разследването на двата случая, и че жертвите са били изнасилени. Вярно ли е?
— В момента не мога да потвърдя, нито да отрека подобна информация.
— Убиецът ги е изнасилил.
— Не коментирам.
— По дяволите, защо ми правиш въртели?
— В момента положението е много сериозно, Надин. Опитвам се да попреча на престъпника да извърши ново убийство и хич не ме е грижа за рейтинга на Канал 75.
— Мислех, че сме приятелки.
— Действително те смятам за приятелка и обещавам, че щом стане възможно, първа ще научиш всичко.
Лицето на репортерката грейна.
— Ще изпълниш ли обещанието си?
— Да. А сега ще те помоля да прекъснем — искам линията да е свободна, защото всеки момент могат да ме потърсят.
— Спомняш ли си, че ми обеща интервю? Предлагам да бъда в кабинета ти точно в един.
— Няма да стане. Ще те уведомя къде и кога ще се срещнем, но днес нямам време за теб — заяви Ив и си каза, че сега времето е най-важният фактор. Знаеше, че Надин Фарст може да проведе собствено разследване и то по-бързо от когото и да било. — Между другото, виждаш ли се с някой мъж напоследък?
— Какво означава „виждаш ли се“? Питаш ме дали излизам или дали се чукам с някого, така ли? В момента нямам приятел.
— Хрумвало ли ти е да се възползваш от услугите на агенция за запознанства?
— Обиждаш ме. — Репортерката запърха с мигли, вдигна ръка и огледа маникюра си. — Мисля, че сама мога да си намеря гадже.
— Не исках да те засегна. Просто ми хрумна, че не е зле да опиташ. Казват, че подобни агенции били много популярни. — Тя замълча и видя как очите на репортерката заблестяха.
— Права си, може би ще те послушам. Благодаря за съвета. Трябва да прекъсна. Имам емисия в пет.
— Още нещо. Трябва ли да ти купя коледен подарък?
Репортерката повдигна вежди и широко се усмихна.
— Непременно.
— Да му се не види, точно от това се страхувах. — Ив се намръщи, прекъсна връзката и вкара колата в гаража на полицейското управление.