Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Естествено. — Младежът набързо преглътна залъка си и докосна челото си. — Мозъкът ми е като компютър.
— Ако откриеш човек, който фигурира в списъците на брачната агенция и е купил шнолата или брошката, тържествено ти обещавам, че до края на живота си ще закусваш топли кифлички.
— Сега вече имам стимул за работа — шеговито обяви младежът. — Изгарям от нетърпение да започна.
— Да тръгваме, Пийбоди. — Ив стана и взе чантата си. — Предупреждавам те да не безпокоиш Рурк, Макнаб.
— Изглеждаш шеметно, сладурче — извика той след Пийбоди. Тя спря на прага, обърна се, гневно го изгледа и затръшна вратата, което му достави още по-голямо удоволствие.
— В компютърния отдел работят толкова способни детективи — промърмори по-младата жена, докато слизаха по стълбата. — Как се случи така, че ни пробутаха единственият дебил?
— Такъв ни бил късметът — философски заяви Ив, грабна якето си от перилото и го облече, докато вървеше към вратата. — Майчице, какъв студ!
— Няма да е зле да носите по-топла дреха, лейтенант.
— Свикнала съм с якето си. — Все пак тя побърза да влезе в колата и да включи отоплението.
— Обичам този автомобил! — възкликна сътрудничката й, когато се настани до нея. — Всичките му системи работят.
— Така е. Но за разлика от предишния е доста… безличен. — Все пак Ив не можа да скрие удоволствието си, когато видеотелефонът на автомобила сигнализира, че някой иска да се свърже с нея. — Провери кой ме търси, но не включвай видеото — обърна се тя към Пийбоди.
— Далас, къде си, по дяволите? — Привлекателното, изкривено от гняв лице на прочутата телевизионна репортерка Надин Фарст изплува на екрана. — Потърсих те в дома ти, но разбрах, че съм те изпуснала. Съмърсет каза, че си потеглила с колата. Дявол да го вземе, обади се!
— Как не! — промълви Ив.
— Видеотелефоните в онези таратайки, които карат полицаите, никога не работят — изрече като на себе си Надин.
Пийбоди и Ив усмихнато се спогледаха, докато репортерката продължи да роптае.
— Навярно е научила за убийствата — предположи Пийбоди.
— Сигурно. Сега ще ме притисне да й дам информация, която ще използва за утринните новини, после ще поиска да ме интервюира за обедното предаване.
— Далас, необходими са ми повече сведения за убитите жени. Има ли връзка между двата случая? Хайде, Далас, помогни на приятелката си. Искам да повиша рейтинга на утринното си предаване.
— Предварително знаех какво ще ми поиска — доволно заяви Ив, докато умело шофираше по оживените улици.
— Обади се, моля те. Искам да ми дадеш интервю, а времето ми изтича…
— Много ми е мъчно за теб. — Ив се прозина, когато репортерката прекъсна връзката.
— Харесвам я — обади се Пийбоди.
— Аз също. Почтена е и е добра професионалистка. Но това не означава, че ще си губя времето, за да повиша рейтинга на предаването й. Ако в продължение на няколко дни я избягвам, тя ще започне свое разследване. Да видим дали този път тя ще ни помогне.
— Умът ви е като бръснач, лейтенант, харесвам ви заради това. Ако не бяхте привлякла онзи Макнаб…
— Престани да ми опяваш и се примири — посъветва я Ив и ловко паркира колата на второто ниво на Пето авеню.
Двете се качиха в прозрачната кабина на асансьора и тя стоически понесе изкачването до етажа, където се намираше канцеларията на „Лично за вас“.
Този път в приемната ги посрещна млад мъж, красив като гръцки бог. Раменете му бяха необикновено широки, кожата му беше с цвета на млечен шоколад, а очите му напомняха древни златни монети.
— Не издавай колко го харесваш — прошепна Ив на сътрудничката си, сетне се обърна към служителя: — Съобщете на Руди и Пайпър, че лейтенант Далас и сътрудничката й са тук.
— Съжалявам, лейтенант. — Младежът замечтано се усмихна. — Руди и Пайпър имат консултация с клиент.
— Кажете им, че съм тук — повтори тя. — И че вече са изгубили втора клиентка.
— Разбира се. — Той посочи към канапетата и масичките вляво. — Моля, седнете и си поръчайте нещо, докато чакате.
— Надявам се да не ме накарате дълго да чакам.
Само след пет минути, преди Пийбоди да се поддаде на изкушението да си поръча някакво питие, наречено „Къпинова пяна“, Руди и Пайпър се появиха във фоайето.
Отново бяха в бяло, но този път туниките им достигаха до глезените, а Пайпър беше завързала около кръста си шал от синя коприна. Двамата носеха на дясното си ухо еднакви златни халки, при вида на които Ив усети, че я побиват тръпки.
— Извинете, лейтенант — заговори Руди, без да сваля ръка от рамото на сестра си, — но тази сутрин сме много заети. Графикът ни е претоварен.