Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
Преди да се яви при командира, си купи от автомата шоколадче и кутия кока кола. Набързо изяде шоколадчето и изгълта напитката, а когато влезе в кабинета на Уитни, почувства, че й се повдига.
— До къде стигна разследването, лейтенант?
— Макнаб от компютърния отдел и сътрудничката ми работят в дома ми, сър. Получих от агенцията имената на мъжете, избрани от компютъра като най-подходящи за двете жертви. Надяваме се в двата списъка да фигурира едно и също име. Още не сме открили откъде са купени шнолата и брошката, но установихме марката на козметичните средства, използвани от убиеца.
Командирът кимна. Беше едър, широкоплещест мъж с мургаво лице и уморени очи. През прозореца зад него се виждаше градът и различните въздухоплавателни съдове, които летяха над небостъргачите. Ив знаеше, че ако пристъпи до прозореца, ще съзре някъде долу улицата, изпълнена със забързани минувачи. С хора, които беше длъжна да защитава от престъпниците.
Както обикновено тя си помисли, че предпочита миниатюрната си канцелария с прозорче, през което се виждаше само късче небе.
— Известно ли ти е колко туристи и хора, дошли специално да напазаруват, посещават града ни през седмиците преди Коледа?
— Не, сър.
— Днес сутринта кметът ми съобщи точната цифра. Всъщност ми се обади да ме уведоми, че не бива да позволим на серийния убиец да подплаши и прогони хората, дошли да похарчат парите си в Ню Йорк. — Уитни печално се усмихна. — Изобщо не го притесняваше фактът, че има опасност други жени да бъдат изнасилени и удушени. Тревожеше се какво ще се случи, ако медиите раздухат историята за престъпника, преоблечен като Дядо Коледа.
— Засега репортерите не знаят нищо.
— Но не след дълго ще го научат. — Уитни се облегна на стола и втренчено изгледа младата жена.
— Разполагаме с един-два дни. Някой е подшушнал на Надин Фарст от Канал 75, че убитите жени са били изнасилени, но тя още няма пълна информация.
— Дано да успеем да държим медиите на разстояние. Кога смяташ, че престъпникът ще продължи изпълнението на плана си?
— Мисля, че ще действа още довечера или най-късно утре.
„Не можем да му попречим“ — мислено добави тя и изражението на Уитни й подсказа, че е прочел мислите й.
— Доколкото разбрах, агенцията за запознанства е единственото общо между убитите жени.
— Засега знаем само това, сър. Нямаме сведения, че жертвите са се познавали. Живеели са в различни квартали, движели са се в различни среди, дори физически са били напълно различни. — Замълча за миг, но след като командирът не проговори, тя забързано продължи: — Все пак съм убедена, че престъпникът преследва определена цел — да убие дванайсет жени до края на годината. Остават му по-малко от две седмици, затова не бива да губи време.
— Ти също.
— Да, сър. Убедена съм, че той набелязва жертвите си чрез агенцията „Лично за вас“. Открихме, че козметичните средства, които е използвал за „разкрасяване“ на убитите, се продават само в няколко козметични салона. — Тя въздъхна. — Знаел е, че лесно ще открием произхода на гримовете, ето защо нарочно е оставил шнолата и брошката. Това предполага, че се чувства недосегаем и че умело е прикрил следите си. Ако за двайсет и четири часа не открием името на човек, който е свързан едновременно с Холи и Грийнбалм, може би именно медиите ще ни помогнат, ще бъдат нашата най-добра защита.
— Какво предлагаш да им съобщим? „Ако забележите пълничък човек в костюм на Дядо Коледа, повикайте първия срещнат полицай.“ — Той се изправи и удари с юмрук по бюрото. — Открийте по-бързо връзката между двете жени, лейтенант. Не искам вместо подаръци да имам под елхата си дванайсет трупа!
Когато излезе от кабинета на Уитни, Ив извади комуникатора си.
— Макнаб, ще ме зарадваш ли?
— Правя всичко възможно, лейтенант. — Младежът отхапа от огромно парче сладкиш с ананас. — Засега съм „елиминирал“ бившия съпруг на първата жертва. В нощта на убийството е бил на бейзболен мач с трима приятели. Пийбоди ще разговаря с тримата, но алибито му изглежда солидно. Проверих и в компютрите на билетните центрове — оказа се, че повече от две години той не е пътувал до Източното крайбрежие.
— Един заподозрян по-малко — въздъхна Ив и ловко скочи на стъпалото на ескалатора. — Давай нататък.
— Нито един от „кандидатите“ на Хол и не фигурира в списъка на мъжете, избрани за Грийнбалм, но за всеки случай проверявам пръстовите отпечатъци, за да се уверя, че не се опитват да ни измамят.
— Браво на теб.
— Двама от „кандидатите“ на Холи изглежда са невинни, но все пак искам някой да потвърди алибитата им. Сега започвам да се занимавам с Грийнбалм.