Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Празник в смъртта
Празник в смъртта - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Празник в смъртта

Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:

След принудителния отпуск, даден на лейтенант Далас, уморена от бездействие, тя се озовава на банално обаждане за битов скандал. За съжаление се натъква на трупа на млада жена. Една от уликите, нарочно оставена от убиеца, и наглото му поведение пред охранителните камери, карат Ив да очаква още убийства. Скоро очакванията й се оправдават, когато е убита друга жена. Убиецът се възползва от наближаването на Коледа и, преоблечен като Дядо Коледа, лесно печели доверието на жертвите си.
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 120
Перейти на страницу:

Изкашля се неловко, за да ги предупреди за появата си.

Рурк отпусна ръце от раменете на Ив и се усмихна на новодошлата.

— Добро утро, Пийбоди. Искаш ли кафе?

— Ами… да. Благодаря… Знаете ли, навън е доста студено.

— Нима? — засмя се Рурк.

— Да. Казват, че температурата щяла да падне още, следобед се очаквала снежна буря.

— Да не работиш в националната метеорологична служба? — поинтересува се Ив и изгледа сътрудничката си. Пийбоди беше поруменяла и машинално опипваше копчетата на униформата си. — Какво се е случило, защо си толкова особена?

— Нищо не се е случило. Благодаря — обърна се Пийбоди към Рурк, който й поднесе кафето.

— Няма защо. А сега ви оставям да работите.

Когато той влезе в съседния кабинет и затвори вратата, Пийбоди въздъхна.

— Сигурно щях да забравя дори името си, ако съпругът ви ме погледне както гледа вас.

— Сигурно затова всички жени припадат по него — иронично отбеляза Ив.

Сътрудничката й я изгледа и промълви:

— Как ли се чувствате, когато сте с него?

— Моля? — Ив смаяно я изгледа, забеляза напрегнатия й поглед и смутено сви рамене. — Не се занимавай с глупости. Предстои ни много работа.

— Мисля, че любовта е най-прекрасното чувство — упорито продължи сътрудничката й. — Та нали и двете нещастни жени са искали да бъдат обичани…

Ив понечи да я прекъсне, но погледна към вратата между двата кабинета и забеляза, че Рурк не я е заключил.

— Едва ли можеш да си представиш какво означава истинската любов — промълви тя и остана учудена от собствените си думи. — Тя променя целия ти живот. Може би никога няма да бъдеш същата, може би дълбоко в душата си ще се страхуваш какво ще се случи, ако… ала любимият винаги ще бъде до теб… Трябва само да протегнеш ръка и той ще бъде там… — Внезапно се почувства неловко и побърза да пъхне ръце в джобовете си. — Нима можеш да откриеш любовта, ако въведеш определени данни в компютъра и той определи най-подходящия за теб партньор? Не съм сигурна. Но двете мъртви жени са си мислели, че си струва да опитат. Седни до мен, Пийбоди, да се залавяме за работа.

— Слушам, лейтенант.

— Ще проучим най-подробно Джереми Вандоурън. Интуицията ми подсказва, че е невинен, но трябва да потвърдим или да отхвърлим предположенията ми. Щом получим пълна информация за петимата мъже, определени като най-подходящи за Холи, отново ще посетим агенцията.

— Детектив Макнаб се явява по ваша заповед — дочу се мъжки глас.

Ив вдигна поглед и видя как младежът се приближава към бюрото й с характерната си ленива походка. Красивото му лице беше озарено от сияйна усмивка. Беше издокаран с аленочервена туника и тъмнозелен гащеризон, дългата му златиста коса беше привързана с панделка на червени и зелени райета.

Ив почувства как сътрудничката й се вцепени и едва успя да сподави въздишката си.

— Как си, Макнаб?

— Отлично, лейтенант. Здравей, Пийбоди. — Той й намигна и приседна на ръба на бюрото. — Капитан Фийни ми каза, че ще имате нужда от помощта ми при залавяне на този Дядо Коледа. И ето ме на вашите услуги. Да ви се намира нещо за хапване?

— Провери менюто в автоготвача.

— Супер. Сътрудничеството с вас, лейтенант, има своите предимства. — Той отново намигна на Пийбоди и отиде да си поръча богата закуска.

— Явно сте решила да използвате този тъпак. Не е ли възможно да си работи в отдела? — прошепна Пийбоди.

— Не. Не разбра ли, че главната цел в живота ми е да те дразня? Слушай, Макнаб — обърна се тя към младежа, — щом вече си тук, заеми се с издирване на информацията. Ние със сътрудничката ми имаме други задачи.

— Само ми дайте нарежданията си. — Той отхапа огромно парче от пая с боровинки. — Веднага ще ги изпълня.

— Ще те изчакам да закусиш — престорено учтиво заяви Ив. — Искам информация за мъжете от файла „Холи“… интересуват ме всички данни.

— Снощи проверих бившия съпруг — отвърна с пълна уста младежът. — Засега не съм открил пролука в алибито му.

— Браво. — Ив се възхищаваше от експедитивността му, но реши да не го хвали, за да не предизвика гнева на сътрудничката си. — Ще ти изпратя нов списък. Провери всички, които са включени в него, сетне сравни двата списъка. Проявявам особен интерес към близнаците Хофман. Дръж ме в течение за всичко, което откриеш. И още нещо. — Тя откри в компютъра файла с веществените доказателства и направи разпечатка на снимката на брошката. — Искам да знам кой я е изработил, колко екземпляра са направени, в кой магазин са били изложени, колко броя са продадени и на кого. Съпостави получената информация със сведенията за шнолата, която намерихме в косата на Мариана Холи. Запомни ли всичко, Макнаб?

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)