Екипажът на „Пандора“

На Уилям бе поръчано да допече рибата. Той се върна на сала, за да довърши готвенето й да успокои развълнуваната Лали, която не бе успяла изцяло да зърне участта на покровителя и само се бе досещала за нея.

Бен взе вилата от негъра и обгърна с поглед океана.

Стадото акули се бе събрало на мястото, където Снежко щеше да падне, сякаш още не ги бе напуснала надеждата за бърза вечеря.

Бен Брас искаше да убие с лоста около половин дузина акули, за да попълнят провизиите. Колкото отвратителни и да бяха на вид те, някои части от телата им бяха много вкусни — от тях не би се отвърнал взискателният гастроном, камоли изстрадалите от глад хора.

Да се убие акула с вила не е трудно, ако може да се приближи човек до нея. От мястото, където се намираше Бен, не беше безопасно да се направи това. Бен се боеше да не се подхлъзне като Снежко, реши да се залови за работата другояче. Заръча на негъра да отсече няколко парчета мас от гърба на кашалота, после се отправи към опашката. На места направи вдлъбнатини в кожата, за да не се хлъзгат краката му.

Спря се там, където се разклоняваше опашката и направи три малки вдлъбнатини. После с приготвената вила започна да причаква акулите. Отначало чудовищата като че се изплашиха и дори се поотдалечиха, но морякът хвърли парче мас във водата и ето че върху него се нахвърлиха десетина акули. Една от тях Бен ловко намуши с вилата и я изтегли върху кашалота.

Доубиха я с няколко удари със секирата. Същата участ постигна още няколко акули. Бен прекрати лова едва когато намери, че запасът от храна е достатъчно голям.

Месото бе отделено от костите, нарязано на резени и готвачът с наслаждение се залови за готвенето. Както бе вече казано, топливо имаше предостатъчно. Кашалотът съдържаше толкова „гориво“, че да могат да се изпекат всички акули, които се намираха на десет мили наоколо. Океанът по тези места биваше буквално покрит понякога с риба, а въздухът бе препълнен с птици.

Приятелите разсъждаваха така: защо ли толкова различни същества се трупат на едно място и каква храна могат да намерят така далече от сушата? Тези различни видове съществуват ли един за друг? В чистата и светла наглед вода се извършваше непрекъснато зараждане и разрушение.

Океанът не беше навсякъде еднакво населен. Срещаха се места, където имаше извънредно малко и птици, и риби, където можеше човек да плава с дни без да срещне живо същество. Океанът си имаше своите пустини. Не трябваше да се търсят причините за тази неравномерност в по-голямата или по-малката дълбочина на водата. Бе известно и на нашите приятели, че в по-големите океани минават различни течения. Тези течения се дължат не на временни бури и урагани, а на постоянни, правилни ветрове, като пасатите в Атлантическия и Тихия океани, мусоните в Индийския и така нататък. Често едно течение се срещаше с друго, тогава се натрупваха растения, всякакви остатъци от умрели риби и птици на едно място и служеха за храна на нисшите породи, които на свой ред ставаха жертва на висшите породи.