Адвокат в леглото
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Соломон срещу Лорд #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:
— Защо Наш да говори глупости? — настоя Стив.
Боби изсмука пяната от сладоледа в чашата си.
— Наш ти каза, че убитият бил наел лодка с кран, който да вдигне Спънки и Мисти и да ги пусне в цистерна.
— Да. Щели да ги закарат до проливите и да ги пуснат там.
Боби направи физиономия, която казваше: глупости.
— Защо ще си правят толкова труд?
— Защото ако оставели делфините в Залива, те можели да се върнат през канала в Делфинариума.
— А защо не го направиха? Вратата беше широко отворена.
— Не знам. Ти ми кажи, хлапе.
— Щяха да се върнат единствено ако някой ги беше дресирал.
— Добре, може би двамата ти приятели просто са си седели в плитчините до вратата и са чакали Гризби да дойде да ги прибере.
— Няма начин. Водата там е отвратителна, пълна е с бензин и боклуци от Грендън Марина. Спънки щеше да поведе Мисти навътре. Щяха да огладнеят и да излязат в открито море. Щяха да са свободни, така както казва, че е искал клиентът ти.
— Може Наш да не го е знаел.
— Значи не си е бил написал домашното.
— Добре, хлапе. Изплюй камъчето. Какво искаш да кажеш?
— Виктория ще се ядоса, ако ти кажа.
— Какво? Заговорничиш с врага?
Боби — смучещ сладоледа, който сега представляваше зелена река с трупи от плаващ шоколад — измърмори:
— Надявам се Виктория да ти нашиба яко задника.
— Благодаря. Двамата с баща ми сте най-големите ми поддръжници.
Момчето гребна с лъжицата малко разтопен сладолед и се въздържа от коментар.
— Да сключим сделка, хлапе. Споделяй с мен това, което казваш на Виктория. Нищо повече. Без специално отношение.
— Не е кой знае какво — отвърна Боби.
— Добре. Казвай каквото знаеш.
Боби повдигна рамене.
— Клиентът ти не е искал да види Спънки и Мисти свободни. Щом е чакала лодка да ги прибере, значи са искали да ги задържат.
18.
Всичко, освен истината
Стив караше покрай „Маями Ривър“ към окръжния затвор. Трябваше да притисне Джералд Наш и да разбере истината. Боби беше прав: версията му не се връзваше. Защо на Наш му е трябвала лодка, която да прибере Спънки и Мисти? Защо ще рискува да ги нарани? Защо ще забавя собственото си бягство? Защо просто не е пуснал делфините на свобода?
Клиентите лъжат. Лъжат под клетва, което е достатъчно лошо. Но лъжат и собствените си адвокати, което за Стив беше едновременно углавно престъпление и смъртоносна глупост. Стив изнасяше следната реч пред всеки свой лъжлив, крадлив и агресивен клиент:
„Лъжи свещеника си, съпругата си и данъчните, но винаги казвай истината на адвоката си.“
Рядко се получаваше. Той и не очакваше. Клиентите лъжеха по най-различни причини. Понякога се срамуваха от онова, което бяха извършили. Понякога се страхуваха, че ако се признаят за виновни, адвокатът няма да се бори толкова яростно за тях. Това, разбира се, беше напълно погрешно. Трябва да се бориш повече за човек, който наистина е извършил деянието. Как иначе би могъл да спечелиш?
Преди много време Стив беше решил, че има няколко начина да изтръгнеш истината от клиент измамник.
Можеш да молиш лъжливите копелета: „Джералд, много те моля. Не мога да ти помогна, ако не ми кажеш какво всъщност се е случило.“
Можеш да се отнасяш към клиента си като към свидетел на противниковата страна. Да го стреснеш, да го подведеш и подложиш на кръстосан разпит. „Но, Джералд, вчера каза, че Луната била направена от зелено сирене. Тогава ли ме излъга, или сега ме лъжеш?“
Или можеш да ги накараш да капитулират, като ги атакуваш фронтално: „Наш, самоуверено копеле, знам, че лъжеш, и ако не ми кажеш истината, ще се откажа и ще оставя някой обществен защитник да оплеска делото.“
На влизане в общинския затвор още не беше решил кой подход да използва. Помисли си, че като погледне Наш, инстинктивно ще разбере как да постъпи.
Залата за посещение беше претъпкана с жени, приятелки и деца на мъжете, които чакаха да бъдат съдени или бяха осъдени на по-малко от една година лишаване от свобода. Миришеше на засъхнала пот, мръсни крака, памперси и машинно масло. От вътрешната страна затворниците викаха и крещяха. Стив беше стигнал до заключението, че съвременните затвори и средновековните лудници много си приличат.