Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Мога да те гледам цял ден и цяла нощ, Анастейжа - каза Крисчън и с тези думи се качи на леглото и ме възседна.
- Вдигни си ръцете над главата - заповяда.
Изпълних заповедта и той завърза колана за лявата ми китка, после го прокара през металните решетки на таблата. Опъна го силно и лявата ми ръка се изпъна над мен. След това завърза и дясната ми китка и здраво стегна колана.
Когато свърши, видимо се отпусна. Искаше ме обездвижена. Така не можех да го докосвам. Хрумна ми, че не го е докосвала и никоя от неговите подчинени - нещо повече, че те изобщо не са имали такава възможност. Че той винаги е контролирал нещата. От разстояние. И че затова харесва своите правила.
Крисчън се наведе и ме целуна бързо по устните. После се изправи и изхлузи ризата през главата си. Събу си дънките и ги пусна на пода.
Остана божествено гол. Богинята в мен направи троен аксел и устата ми изведнъж пресъхна. Тялото му притежаваше класическа красота: широки мускулести плещи, тесен ханш - обърнат триъгълник. Очевидно тренираше. Можех да го съзерцавам цял ден и цяла нощ. Крисчън ме хвана за глезените и бързо и рязко ме дръпна надолу. Ръцете ми се изпънаха и не бях в състояние да се движа.
- Така е по-добре - прошепна той.
После взе кутията сладолед, качи се на леглото и отново ме възседна. Много бавно отвори капака и заби лъжицата в сладоледа.
- Хмм... още е доста твърд. - Повдигна вежди. Загреба лъжица сладолед и го лапна. - Разкошен е. - Облиза устните си. - Направо е изумително колко е вкусен обикновеният стар ванилов сладолед. - Погледна ме и ме подразни: - Искаш ли?
Беше толкова невероятно възбуждащ, млад и безгрижен, както седеше върху мен и ядеше сладолед, с блестящи очи и грейнало лице. О, какво ще прави с мен, по дяволите? Като че ли не знаех. Кимнах срамежливо...
Крисчън загребва втора лъжица и ми я поднася. Отварям уста, но той бързо лапва сладоледа.
- Прекалено е вкусен, за да го деля с друт. - Усмихва се дяволито.
- Хей - понечвам да протестирам.
- Какво, госпожице Стийл, да не би да обичате сладолед?
- Да - отговарям по-агресивно, отколкото искам, и напразно се опитвам да го отхвърля от себе си.
Той се засмива.
- Ставаме сприхави, а? Ако бях на твое място, щях да се въздържа.
- Сладолед - умолявам аз.
- Е, понеже днес ми доставихте такова удоволствие, госпожице Стийл... - Крисчън се смилява и ми подава друга лъжица. Този път ми позволява да я изям.
Приисква ми се да се изкикотя. Той наистина се забавлява и доброто му настроение е заразно. Крисчън загребва още една лъжица сладолед и ми я поднася, след това пак. „Добре, стига“.
- Хмм, така поне съм сигурен, че ядеш - като те храня насила. Може и да свикна с това.
Подава ми нова лъжица. Този път оставам със затворена уста и поклащам глава. Крисчън държи лъжицата над мен и разтопеният сладолед капе по гърлото ми, по гърдите ми. Той се навежда и съвсем бавно го изблизва. Тялото ми се възпламенява от копнеж.
- Ммм. От вас е още по-вкусно, госпожице Стийл.
Опъвам колана на халата си и леглото зловещо проскърцва, но
не ми пука - изгарям от желание, то ме поглъща. Крисчън гребва нова лъжица сладолед и го оставя да капе по гърдите ми. После го размазва с опакото на лъжицата по гърдите и зърната ми.
„О... студено!“ Зърната ми щръкват и се втвърдяват под вани-ловия мраз.
- Студено ли е? - тихо пита Крисчън и се навежда да оближе и изсмуче целия сладолед от мен. Устните му са горещи в сравнение с хладната сладост.
Това е изтезание. Сладоледът започва да се топи и се стича на вадички по леглото. Устните му продължават бавното си мъчение, смучат силно, потриват се нежно в кожата ми... „О, моля те!...“ Задъхвам се.
- Искаш ли още? - И преди да успея да приема или отхвърля предложението му, езикът му се озовава в устата ми, студен и ловък, с вкус на Крисчън и ванилия. Великолепно.
И тъкмо започвам да свиквам с усещането, той отново се надига и прокарва лъжица сладолед по корема и в пъпа ми, където оставя голяма бучка. „О, тук е още по-ледено, но колкото и да е странно, пари“.
- Виж сега, и преди си го правила. - Очите му блестят. - Ще трябва да си съвсем неподвижна, иначе цялото легло ще стане в сладолед. - Целува гърдите ми и силно засмуква зърната ми, после проследява сладоледовата вадичка надолу по тялото ми, смуче ме и ме ближе.