Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
И аз се опитвам, опитвам се да лежа неподвижно въпреки шеметната комбинация от студ и неговото възпламеняващо докосване. Ала хълбоците ми неволно започват да се движат, въртеливо се поклащат под свой собствен ритъм, попаднали под неговата ледена ванилова магия. Той се спуска по-ниско и яде сладоледа от корема ми, върти езика си в и около пъпа ми.
Изстенвам. „Мамка му!“ Студено е, горещо е, мъчително е, но Крисчън не спира. Продължава надолу по тялото ми, в срамните ми косми, по клитора ми. Извиквам високо.
- Шшт сега - прошепва Крисчън и докато вълшебният му език облизва ванилията, аз тихичко пъшкам.
- О... моля те... Крисчън.
- Знам, бебчо, знам - промълвява той и езикът му не престава да прави вълшебства. Не спира, просто не спира, и тялото ми се издига - все по-високо и по-високо. Крисчън плъзва пръст в мен, после втори, и мъчително бавно ги вкарва и изкарва.
- Ето тук - произнася той и ритмично гали предната стена на вагината ми, без да спира разкошното си безмилостно близане и смучене.
Неочаквано изригвам в умопомрачителен оргазъм, който изключва всичките ми сетива и заличава случващото се извън тялото ми. Гърча се и стена. „Майка му стара. Адски бързо беше“.
Смътно съзнавам, че Крисчън е престанал с игрите си. Надвесил се е над мен, нахлузва си презерватив и прониква в мен, силно и бързо.
- О, да! - изпъшква, когато се блъсва в мен. Лепкав е - остатъците от стопения сладолед са се размазали и по двама ни. Усещането е странно разсейващо, но не мога да се съсредоточа върху него за повече от няколко секунди, тъй като Крисчън внезапно се измъква от мен и ме преобръща.
- Така - прошепва и отново влиза в мен, ала не започва веднага обичайния си груб ритъм. Навежда се напред, развързва ръцете ми и ме изправя, тъй че почти сядам отгоре му. Дланите му се плъзват към гърдите ми и той ги обгръща, лекичко подръпва зърната ми. Простенвам и отмятам глава към рамото му. Крисчън заравя лице в шията ми и започва да ме хапе, докато свива хълбоци, възхитително бавно, и ме изпълва отново. И отново.
- Знаеш ли колко много означаваш за мен? - промълвява в ухото ми.
- Не - изпъшквам аз.
Крисчън се усмихва, долепил устни до шията ми, пръстите му обгръщат брадичката и гърлото ми и стисват силно за миг.
- Знаеш, разбира се. Няма да те пусна.
Простенвам, когато увеличава бързината.
- Ти си моя, Анастейжа.
- Да, твоя съм - задъхвам се аз.
- Аз се грижа за това, което е мое - изсъсква той и ме ухапва по ухото.
Извиквам.
- Точно така, бебчо, искам да те чувам. - Едната му ръка се плъзва около кръста ми, а другата ме хваща за задника, и Крисчън прониква в мен по-силно, което ме кара отново да извикам. И грубият ритъм започва. Дишането му става все по-дрезгаво, неравномерно, също като моето. Усещам познатото ускоряване в себе си. Пак!
Аз съм само усещане. Ето какво прави с мен той - взима тялото ми и го обладава толкова цялостно, че не мисля за нищо друго освен за него. Вълшебството му е могъщо, опияняващо. Аз съм пеперуда, попаднала в мрежата му, неспособна и нежелаеща да избяга. „Аз съм негова... напълно негова“.
- Хайде, бебчо - изръмжава Крисчън през зъби и по даден знак, като неопитна магьосница, каквато съм, свършвам едновременно с него.
г
Лежа свита на кълбо в прегръдките му върху лепкавите чаршафи. Гърдите му са притиснати към гърба ми, носът му е заровен в косата ми.
- Това, което изпитвам към теб, ме плаши - прошепвам аз.
Той се вцепенява, после тихо отвръща:
- И мен, бебчо.
- А ако ме напуснеш? - Тази мисъл е ужасяваща.
- Никъде няма да ходя. Струва ми се, че никога няма да ти се наситя, Анастейжа.
Обръщам се и го поглеждам. Изражението му е сериозно, искрено. Целувам го нежно. Той се усмихва и протяга ръка да отметне косата ми зад ухото.
- Никога не съм се чувствал така, както когато си тръгна, Анастейжа. Ще направя всичко, за да не изпитам пак същото. - Думите му прозвучават страшно тъжно, дори смаяно.
Отново го целувам. Искам някак си да разведря атмосферата, ала Крисчън го прави вместо мен.
- Ще ме придружиш ли утре на летния бал на баща ми? С благотворителна цел е, организира го всяка година. Обещах да отида.
Усмихвам се и изведнъж изпитвам свенливост.
- Ще дойда, разбира се. - Уф, мамка му. Нямам какво да облека.
- Какво има?