Град от кости

Веждите на Ходж отново отскочиха нагоре и замръзнаха там. Алек се спря насред изречението си и погледна смаяно. Във внезапно настъпилата тишина Клеъри долавяше шумоленето на крилата на Хюго.

— Такава съм — каза тя.

— Не, не си — рече Джейс. Той се обърна към Ходж и Клеъри забеляза лекото движение на гърлото му, сякаш преглъщаше. Неговата нервност й подейства странно успокояващо. — Онази нощ имаше демони, облечени като полицаи. Трябваше да минем покрай тях. Клеъри беше твърде слаба, за да тича, а нямаше време да се скрием… тя можеше да умре. И аз използвах моето стили… поставих предпазна руна от вътрешната страна на ръката й. Мислех…

— Ти да не си се побъркал? — Ходж удари с ръка бюрото си толкова силно, че на Клеъри й се стори, че дървото се пукна. — Знаеш какво гласи Законът за поставянето на знаци на мундани! Ти… ти трябва да го знаеш по-добре от всички!

— Но подейства — каза Джейс. — Клеъри… покажи им ръката си.

Гледайки объркано Джейс, тя оголи ръката си. Когато я погледна, си спомни за онази нощ на пътеката и си помисли колко беззащитна е изглеждала. Сега, точно под свивката на лакътя, можа да види три тънки припокриващи се кръга: линиите бяха бледи и приличаха на белег, получен преди години.

— Вижте, почти е изчезнал — каза Джейс. — Изобщо не я заболя.

— Не е там работата. — Ходж едва сдържаше гнева си. — Можеше да я превърнеш в Бездушна.

По скулите на Алек избиха две големи петна.

— Не ти вярвам, Джейс. Само ловците на сенки могат да си поставят знаците на Завета… те убиват мунданите…

— Тя не е мунди… не чухте ли? Та тя може да ни вижда. Сигурно в жилите й тече кръвта на Клейва.

Клеъри прибра ръката си, внезапно усетила студ.

— Не е така. Не може да е така.

— Но е — каза Джейс, без да я поглежда. — В противен случай знакът, който направих на ръката ти…

— Достатъчно, Джейс — каза Ходж с явно недоволство в гласа. — Не е нужно да я плашим повече.

— Но съм прав, нали? — Джейс беше във възторг. — Това обяснява и случилото се с майка й. Ако тя е ловец на сенки в изгнание, нищо чудно да е имала врагове от Долния свят.

— Майка ми не е била ловец на сенки!

— Тогава баща ти — каза Джейс. — За него какво ще кажеш?

Клеъри го погледна с невиждащ поглед.

— Умрял е. Когато съм била бебе.

Джейс трепна едва забележимо. Вместо него отговори Алек:

— Възможно е — каза колебливо той. — Ако баща й е бил ловец на сенки, а майка й — мунди… е, всички знаем, че Законът не разрешава брак със смъртни. Може да са се оженили тайно.

— Майка ми щеше да ми каже — рече Клеъри, но се сети за липсата на каквато и да е снимка на баща й, освен онази върху камината. За начина, по който майка й избягваше да говори за него — и тогава й стана ясно, че не би й казала.

— Не мисля — каза Джейс. — Всички си имаме тайни.