Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Якичката ви е накриво — тихо каза тя. — Нека я оправя. — Застанах неподвижно, а пъргавите й пръсти се протегнаха зад мен и не мирясаха, докато не оправиха сакото ми.
После си тръгнаха. Проследих с поглед отдалечаващата се кола по алеята и чак тогава свалих сакото, за да му направя щателна проверка. Макар да не го прочетох в мислите й, исках да съм напълно сигурна, че не ми е пъхнала тайно някой „бръмбар“. Семейство Лийдс можеха да се окажат по-подозрителни, отколкото изглеждаха. Не, в крайна сметка се оказа, че тя просто е маниачка на тема ред и изкушението да ми оправи яката е било твърде силно за нея. Но тъй като самата аз бях доста подозрителна, веднага отидох да проверя банята. Не бях влизала вътре от последния път, когато я почистих преди седмица, така че помещението просто грееше от чистота, доколкото е възможно да грее от чистота една много стара баня в една много стара къща. Като изключим няколкото капки вода в мивката и влажната хавлиена кърпа, всичко изглеждаше непокътнато. Нищо не липсваше. Разбира се, Лили би могла да е ровила в чекмеджетата на шкафа, но мен това просто не ме интересуваше.
Петата ми хлътна в една от пукнатините на линолеума. За стотен път си припомних, че трябва да сложа нов, по възможност сама. Умът ми изобщо не го побираше — в един момент ме разпитваха по подозрение в убийство, а в следващия аз се тревожех за протрития си линолеум.
— Тя беше зла — произнесох на глас. — Беше зла и лоша и желаеше смъртта ми, ей така, без причина.
Почувствах огромно облекчение. От месеци живеех като капсулована в чувството си за вина, а току-що обвивката на капсулата сякаш се пропука и се разпадна. Не можех повече да се измъчвам заради човек, който щеше да ме очисти хладнокръвно, без да се замисли и за секунда; да страдам за човек, който направи всичко възможно да причини смъртта ми. Никога не бих дебнала Деби, за да я нападна, но не бях готова да й позволя да ме убие просто защото нея така я устройваше.
Да върви по дяволите цялата тази история! Или щяха да я открият, или не. Просто нямаше смисъл да се тревожа.
Изведнъж се почувствах лека като перце.
Откъм гората се разнесе шум от автомобилен двигател. Алсид пристигаше точно навреме. Очаквах да видя огромния му пикал „Додж“, но, за моя изненада, той се появи в тъмносин „Линкълн“. Беше положил усилие — не съвсем успешно — да приглади косата си и носеше строг тъмносив костюм с тъмночервена вратовръзка. Буквално зяпнах насреща му, когато изкачи каменните стълби към верандата ми. Направо да го изядеш, помислих си аз и даже си го представих, като положих усилие да не се изкискам като идиот.
Отворих вратата да го посрещна и той, на свой ред, ме зяпна като втрещен.
— Изглеждаш зашеметяващо — каза той след дълга пауза.
— Ти също — отвърнах срамежливо.
— Май трябва да тръгваме.
— Да, ако искаме да се появим навреме.
— Трябва да сме там десет минути по-рано — каза той.
— Така ли, защо? — Взех черната си дамска чантичка, проверих червилото си в огледалото и заключих входната врата след себе си. За щастие, времето бе достатъчно меко и не си взех палто. Не исках да скривам тоалета си.
— Това е върколашко погребение — многозначително каза той.
— И по какво се различава от нормалните човешки погребения?
— Това е погребение на водач на глутница, което го прави… малко по-тържествено.
Добре, това го чух и предишния ден.
— А как разсейвате съмненията на обикновените хора?
— Ще видиш.
Започна да ме обзема лошо предчувствие относно цялата тази работа.
— Сигурен ли си, че е нужно да идвам?
— Той те направи приятел на глутницата.
Спомнях си този момент, макар досега да не се бях замисляла, че това може би е нещо като титла. Приятел на глутница.
Имах неприятното усещане, че Алсид премълчава доста неща около погребението на полковник Флъд. Обикновено разполагах с твърде много информация, тъй като умея да чета мисли, но в Бон Томпс не живееха върколаци, а другите свръхсъщества не бяха така добре организирани като тях. Трудно четях мислите на Алсид, но усещах, че витаят около предстоящото събитие в църквата. Освен това се тревожеше за някакъв върколак на име Патрик.
Церемонията се провеждаше в епископалната църква „Божия милост“, която се намираше в един от старите богаташки квартали на Шривпорт. Традиционна постройка, изградена от сив камък, с камбанария отгоре. В Бон Томпс нямаше епископална църква, но аз знаех, че службите им наподобяваха католическите. Алсид ми каза, че баща му също ще присъства на погребението и че тъмносиният „Линкълн“ е негов.