Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Баща ми реши, че моят пикап не е достатъчно изискан за това събитие — каза Алсид. Очевидно избягваше да противоречи на баща си.
— А той как ще се придвижи дотук? — попитах.
— С другата си кола — разсеяно отвърна Алсид, сякаш почти не ме слушаше. Не проумявах защо човек би имал нужда от две коли. Моите познати обикновено разполагаха с пикап и семеен автомобил или с пикап и четириколесен мотоциклет. Но изненадите ми за деня тепърва започваха. Когато поехме на запад по магистралата, мрачното настроение на Алсид вече изпълваше цялата кола. Помежду ни се възцари тягостно мълчание.
— Суки — внезапно рече той и стисна волана толкова силно, че кокалчетата му побеляха.
— Да? — Сякаш на челото му пишеше, и то със светещи букви, че се кани да ми каже нещо неприятно. Господин Вътрешен Конфликт.
— Трябва да поговорим.
— За какво? Има ли нещо подозрително около смъртта на полковник Флъд? — Как можах да не се сетя досега! Но останалите жертви бяха простреляни. Нищо общо с пътнотранспортно произшествие.
— Не — изненадано отвърна Алсид. — Доколкото ми е известно, става въпрос за нелепа случайност. Другият шофьор просто не спрял на червен светофар.
Наместих се удобно в кожената седалка.
— За какво става въпрос тогава?
— Има ли нещо, което искаш да споделиш с мен?
Вцепених се.
— Да споделя? Относно какво?
— Относно онази нощ. Войната с вещиците.
Дългогодишният ми опит да прикривам емоциите си мигом ми се притече на помощ.
— Нищичко — спокойно отвърнах аз, макар да ми се стори, че стиснах неволно юмруци.
Алсид не каза нищо повече. Паркира колата и заобиколи, за да ми отвори вратата. Нямаше нужда да го прави, но ми стана приятно. Реших, че в църквата няма да имам нужда от дамската си чанта, затова я напъхах под седалката и Алсид заключи колата. Тръгнахме към входа на църквата. Алсид ме улови за ръката, което малко ме изненада. Бях приятел на глутницата, но очевидно трябваше да съм по-приятелски настроена към един от членовете й в сравнение с останалите.
— Ето го и татко — каза Алсид, когато приближихме група опечалени. Джаксън Ерво се оказа малко по-нисък от сина си, но същият здравеняк като него. С прошарена коса, вместо черна, и малко по-едър нос. Имаше същата мургава кожа като сина си, но изглеждаше доста по-тъмен, тъй като стоеше до бледа, деликатна жена с лъскава бяла коса.
— Татко — тържествено обяви Алсид, — това е Суки Стакхаус.
— Приятно ми е да се запознаем, Суки — каза Джаксън Ерво. — А това е Кристин Лараби. — Кристин, чиято възраст се колебаеше между петдесет и седем и шейсет и седем, изглеждаше като картина в пастелни тонове: бледосини очи, гладка кожа с цвят на магнолия и почти незабележим розов оттенък, снежнобяла коса в безупречна прическа. Носеше светлосин костюм, който лично аз не бих облякла, преди зимата да си е отишла окончателно, но на нея със сигурност й стоеше великолепно.
— Приятно ми е — казах аз и се зачудих дали е редно да направя реверанс. С бащата на Алсид се здрависахме, но Кристин не протегна ръка. Само кимна и се усмихна мило. Сигурно се страхуваше да не ме нарани с диамантените си пръстени, реших аз след бързия оглед на ръцете й. От само себе си се разбираше, че носеше и подобни обеци. Почувствах се като бедна роднина. Дявол да го вземе, помислих си, днес явно не ми е ден.
— Такова нещастие — жално рече Кристин.
Виж, по любезните разговори си ме биваше.
— Да, полковник Флъд бе прекрасен човек — казах.
— О, ти познаваше ли го, скъпа?
— Да — отвърнах. Всъщност дори съм го виждала чисто гол, но при обстоятелства, които нямаха нищо общо с еротиката.
Лаконичният ми отговор я постави в задънена улица, ала в безличния й поглед проблесна искрено удивление. Алсид и баща му си разменяха тихи реплики, а ние трябваше да се преструваме, че не ги чуваме.
— Двете с теб днес сме просто украса — каза Кристин.
— Значи ти знаеш повече, отколкото аз.
— Предполагам. Ти не си с двойствена природа, така ли?
— Не.
За разлика от Кристин, разбира се. Тя беше чистокръвен върколак, също като Джаксън и Алсид. Изобщо не можех да си представя как тази елегантна жена се превръща във вълчица, особено след като знаех каква репутация имаха те в свръхестествената общност, но впечатленията, които получих от съзнанието й, потвърдиха предположенията ми.