Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Е, аз трябва да свърша някои неща, а ти по-добре се прибирай в Шривпорт. Ще се видим утре.
Алсид си тръгна, а аз извадих последния роман на Каролин Хейнс и се опитах да забравя тревогите си. Само че този път дори книгата не успя да ми помогне. Напълних ваната, отпуснах се в горещата вода и избръснах краката си. После лакирах ноктите си в наситенорозово и оформих веждите си. Най-после успях да се отпусна и блажено се сгуших в леглото. Сънят ме връхлетя толкова бързо, че не успях да довърша молитвата си.
6.
Човек трябва добре да обмисли какво да си облече за погребение — като за всяко друго социално събитие, — дори това да е последната му грижа в подобна ситуация. Харесвах полковник Флъд и му се възхищавах, макар да се познавахме отскоро, и исках да изглеждам подобаващо за погребението му, особено след коментара на Алсид.
Но в гардероба ми просто нямаше нищо подходящо. В осем сутринта звъннах на Тара и тя ми каза къде държи резервния си ключ.
— Харесай си нещо от гардероба ми — каза тя. — Само че не искам да се мотаеш из другите стаи, чу ли? Влизаш през задния вход, отиваш право в спалнята ми и после излизаш.
— Точно това смятах да направя — отвърнах аз, опитвайки се да не звуча обидено. Тара да не би да си въобразяваше, че ще тръгна да си навирам носа, където не ми е работа?
— Не се и съмнявам, разбира се, просто искам да съм сигурна.
И изведнъж разбрах какво се опитваше да ми каже Тара. В къщата й спеше вампир. Може би бодигардът Мики или пък Франклин Мот. След предупреждението на Ерик исках да стоя настрана от Мики. Само много старите вампири можеха да стават преди здрач, но въпреки това не изгарях от желание да се натъкна на кротко заспал кръвопиец.
— Добре, разбрах — побързах да я успокоя аз. Идеята да остана насаме под един покрив с Мики ме накара да потръпна. Но не от радостно очакване. — Влизам и излизам по най-бързия начин.
Нямах никакво време за губене, затова скочих в колата и потеглих към града. Тара живееше в малка къща в непретенциозен квартал, но поне имаше собствен дом, а това бе истинско чудо, като се сетя за мястото, където беше отраснала.
Някои хора просто не трябва да имат деца; а ако децата им все пак имат нещастието да се появят на бял свят, те незабавно трябва да бъдат отнемани от родителите си. Но такъв закон няма нито в нашата държава, нито в която и да било друга страна по света, макар че в определени моменти идеята ми се струва прекрасна. И двамата родители на Тара бяха алкохолици; зли хора, които вече не са между живите, но трябваше да умрат много по-рано. (Съжалявам, но когато се сещам за тях, забравям за религията си.) Помня как Мирна Торнтън нахълта у дома, за да търси Тара, въпреки протестите на баба ми. Наложи се баба да извика полиция, за да изхвърлят Мирна от къщата. Тара, слава богу, успя да избяга през задния вход в гората още щом забеляза майка си да залита по алеята. По онова време с Тара бяхме тринайсетгодишни.
Още виждам пред себе си лицето на баба, докато разговаряше с полицая, който тъкмо бе настанил буйстващата Мирна Торнтън на задната седалка в патрулната кола с белезници на ръцете.
— Жалко, че не мога да я изхвърля в реката на път към града — бе казал тогава полицаят. Не си спомням името му, но думите му се запечатаха в съзнанието ми. Отне ми минута да проумея какво точно имаше предвид, но тогава осъзнах, че и други хора знаеха за тормоза, който търпяха Тара и братята й. И тези други хора бяха възрастни, а не безпомощни деца като нас. Ако са знаели за проблема, защо не са го решили?
Вече разбирах, поне донякъде, че това не е било толкова просто, но продължавах да смятам, че страданията на децата от семейство Торнтън биха могли да бъдат съкратени с няколко години.
В крайна сметка днес Тара притежаваше тази кокетна малка къщичка с чисто ново обзавеждане в комплект с пълен гардероб и богато гадже. Имах неловкото усещане, че не съм наясно с всичко, което се случваше в живота й, но поне на повърхността всичко изглеждаше много по-добре от очакванията.
Точно според инструкциите минах през безупречно чистата кухня, завих надясно, прекосих единия край на всекидневната и тръгнах по коридора към спалнята на Тара. Очевидно не й бе останало време да си оправи леглото, затова изпънах завивките и го приведох в приличен вид. (Просто не се стърпях.) Не знам дали с това й направих услуга, или не, защото тя вече щеше да е наясно, че гледката ме е подразнила, но сърце не ми даде да го разтуря отново.