Мъртви на прага

Патрик Фърнан се оказа по-млад от Джаксън, но по-възрастен от Алсид, някъде по средата на четирийсетте. Едър, набит мъж, с късо подстригана светлокестенява коса и безупречно оформена брадичка. Носеше кафяв костюм с опънато по корема сако. Придружаваше го симпатична жена, която си падаше по големи количества червило и бижута. И тя имаше кестенява коса, но в нейната сложна прическа проблясваха и руси кичури. Обувките й с поне осемсантиметрови токчета ме изпълниха със страхопочитание. Ако аз се покатерех на такива, със сигурност щях да си счупя врата. Но тази жена успяваше да се усмихва и да говори любезно с всеки, който се доближеше до нея. Патрик Фърнан се държеше доста по-хладно и оглеждаше с присвити очи всеки новопристигнал върколак.

— Тами Фей2 съпруга ли му е? — дискретно попитах аз.

Кристин издаде звук, който бих нарекла кискане, ако не идваше от толкова изискан човек.

— Наистина прекалява с грима — каза тя. — Но името й всъщност е Либи. Да, съпруга му е, чистокръвен върколак, имат две деца. Още един член за глутницата.

Само първородното дете се превръщаше във върколак, и то в пубертетна възраст.

— С какво се занимава той?

— Собственик е на магазин за мотоциклети „Харли Дейвидсън“ — отвърна Кристин.

— Не се изненадвам. — Върколаците изпитваха истинска страст към мотоциклетите.

Кристин се усмихна широко, което на нейното лице изглеждаше като смях на глас.

— Кой е лидерът в предизборната надпревара? — Щом се намирах в центъра на играта, трябваше да науча правилата й. По-късно хубавичко щях да разпитам и Алсид, но точно в момента трябваше да изпълня основната си задача, а именно — да присъствам на погребението.

— Трудно е да се каже — измърмори Кристин. — Ако имах избор, не бих подкрепила никого от двамата, но Джаксън дръпна струната на дългогодишното ни приятелство, та се наложи да застана на негова страна.

— Това не е много честно.

— Не, но е практично — усмихна се тя. — Той просто има нужда от подкрепа и се опитва да си я набави по всички възможни начини. Алсид не те ли е молил да подкрепиш баща му?

— Не. Щях да съм в пълно неведение, ако ти не бе така добра да ме въведеш в ситуацията. — Кимнах й в знак на благодарност.

— След като не си върколак… извини ме, скъпа, но просто се опитвам да си изясня положението… с какво би могла да бъдеш полезна на Алсид, това се чудя? С каква цел те е въвлякъл в това?

— Ще му се наложи да ми отговори на този въпрос. И то съвсем скоро — казах аз, без изобщо да ме интересува дали гласът ми звучи хладно и злокобно.

— Последната му приятелка изчезна — дълбокомислено каза Кристин. — Ту се събираха, ту се разделяха… така поне ми разправя Джаксън. Ако враговете му имат нещо общо е това, съветвам те да си нащрек.