Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Преди няколко седмици сте посетили Алсид в кабинета му, а същия следобед двамата сте присъствали на местопрестъпление. Така ли е?
Твърде добре подготвено домашно.
— Да — потвърдих аз.
— А на полицаите сте казали, че двамата с Алсид Ерво сте сгодени?
Рано или късно всички лъжи се връщат при теб и те захапват за задника.
— Мисля, че Алсид го каза — отвърнах аз, опитвайки се да изглеждам замислена.
— А вярно ли беше това твърдение?
Джак Лийдс си мислеше, че аз съм най-странната жена, която някога е срещал, и изобщо не можеше да проумее как несериозен човек, които се сгодява и разваля годежи толкова безразсъдно, успява да се справи с тежката и отговорна работа на сервитьорката, с която се запозна предишния ден.
Лили си мислеше, че къщата ми е много чиста. (Да не повярваш, а?) Освен това смяташе, че аз съм напълно способна да убия Деби Пелт, защото бе стигнала до извода, че хората са способни да извършат и най-ужасното престъпление. А двете с нея имахме много повече обши неща, отколкото тя можеше да си представи. Тъжният ми извод се базираше на онова, което успях да чуя директно от мозъка й.
— Да — казах. — По онова време беше вярно. Годежът ни продължи около десет минути. Наричайте ме Бритни. — Мразех да лъжа. Почти винаги разбирах кога някой друг лъже и когато го правех и аз, имах чувството, че на челото ми се изписва „лъжкиня“ с големи букви.
Устата на Джак Лийдс трепна в подобие на усмивка, но Лили Бард Лийдс изобщо не схвана препратката ми към певицата, чийто брак бе продължил около петдесет и пет часа.
— Госпожица Пелт имаше ли нещо против да се виждате с Алсид?
— О, да. — Става богу, че имах дългогодишен опит в прикриването на емоции. — Но Алсид не искаше да се жени за нея.
— Тя дразнеше ли се от вас?
— Да — признах аз, тъй като те очевидно знаеха истината. — Меко казано. Наричала ме е с обидни имена. Навярно са ви казали, че Деби нямаше навика да сдържа емоциите си.
— Кога за последен път я видяхте?
— Последно я видях… (с половин липсваща глава, просната на пода в кухнята ми). Нека помисля… когато напусна партито онази нощ. Тръгна си сама и просто потъна в мрака. — Не от дома на Пам, разбира се, а от изоставения склад, пълен с трупове и оплискан в кръв. — Просто реших, че се прибира обратно в Джаксън — допълних аз и свих рамене.
— И не е минавала през Бон Томпс? Отбивката от магистралата й е точно по път.
— Не виждам защо би й хрумнало да го прави. На моята врата не е чукала. — Защото бе влязла с взлом.
— Не сте ли се виждали след онова парти?
— От онази нощ не съм я виждала. — Виж, това беше абсолютна истина!
— А с господин Ерво?
— Да.
— В момента сгодени ли сте?
— Не, доколкото ми е известно — усмихнах се аз.
Изобщо не се изненадах, когато жената попита дали може да използва тоалетната. Още преди да дойдат, свалих мисловната си защита, за да разбера докъде се простира подозрителността им. Лили Бард Лийдс просто искаше да огледа къщата ми. Заведох я до банята за гости, а не до моята в спалнята ми, макар че и в двете нямаше да открие нищо подозрително.
— Ами колата й? — внезапно попита Джак Лийдс и прекъсна опита ми да погледна крадешком към часовника над камината. Исках детективското дуо да е изчезнало преди появата на Алсид в единайсет и половина.
— Ъм… моля? — Бях изпуснала нишката на разговора.
— Колата на Деби Пелт.
— Какво за нея?
— Знаете ли къде е?
— Нямам никаква представа — отвърнах аз с неподправена искреност.
Лили се върна във всекидневната и Джак попита:
— Госпожице Стакхаус, питам от чисто любопитство, какво според вас се е случило с Деби Пелт?
Според мен си получи заслуженото, помислих си аз и се шокирах от себе си. На моменти съм просто ужасна и сякаш няма изгледи за подобрение.
— Не знам, господин Лийдс — отвърнах. — А ако трябва да съм откровена, изобщо не ме интересува, макар че съчувствам на семейството й. Двете с нея не се харесвахме. Тя прогори дупка в шала ми, нарече ме курва и се държеше ужасно с Алсид. Е, проблемът за това си е негов, все пак е голям човек. Тя обичаше да унижава хората. Обичаше да ги кара да й играят по свирката. — Джак Лийдс изглеждаше леко замаян от този информационен поток. — Ето така се чувствам — заключих аз.
— Благодаря за откровението — каза той, а съпругата му втренчи в мен воднистосините си очи. Вече изобщо не се съмнявах, че именно тя е по-страшната от двамата. Подробният разпит, който проведе с мен Джак Лийдс, окончателно потвърди съмненията ми.