Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Причинил ти е нещо, което ти не си искала — простичко каза Алсид.
— Не беше на себе си — отвърнах.
— Но го направи.
— Да, направи го и аз се уплаших до смърт. — Гласът ми започна да трепери. — Но той дойде на себе си и спря; в крайна сметка аз не пострадах, а той ужасно много съжаляваше. Оттогава и с пръст не ме е докосвал и никога не ме е питал дали можем да правим секс, никога… — Гласът ми съвсем изтъня и аз забих поглед в ръцете си. — Вината е изцяло на Деби. — Незнайно защо се почувствах по-добре, щом го казах на глас. — Тя много добре знаеше какво ще стане… или, по-точно, изобщо не я интересуваше какво ще стане.
— И дори след това — каза Алсид, връщайки се на основната си мисъл, — тя продължаваше да се връща при мен, а аз продължавах да намирам оправдания за поведението й. Не мога да повярвам, че съм бил способен на това без въздействието на някаква магия.
Не исках да карам Алсид да се чувства още по-виновен. На собствените ми плещи лежеше достатъчно тежко бреме.
— Ей, всичко вече е в миналото.
— Звучиш напълно сигурна.
Погледнах го право в очите. Зелени, присвити.
— Мислиш ли, че има дори минимален шанс Деби да е жива? — попитах.
— Семейството й… — започна Алсид, но рязко спря. — Не, не мисля.
Нямаше отърване от Деби Пелт, жива или мъртва.
— А защо искаше да говориш с мен? — попитах. — По телефона ми каза, че трябва да ми съобщиш нещо.
— Полковник Флъд почина вчера.
— О, съжалявам! Какво се случи?
— Шофирал към магазина, когато някаква кола го ударила странично.
— Това е ужасно. Сам ли е бил в колата?
— Да. Децата му ще дойдат в Шривпорт за погребението, разбира се. Чудех се дали ти ще искаш да дойдеш с мен.
— Разбира се. Погребението няма ли да е за тесен семеен кръг?
— Не. Той познаваше толкова много хора, които все още са на служба във военновъздушната база. Освен това ръководеше кварталната група за охрана и беше касиер на църквата. И водач на глутницата, естествено.
— Имал е доста пълноценен живот — казах. — Изпълнен с много отговорности.
— Погребението е утре в един. Ти кога си на работа?
— Ако успея да разменя смяната си с някого, трябва да се върна тук в четири и половина, за да се преоблека и да тръгна за работа.
— Няма проблем.
— Кой ще бъде водач на глутницата сега?
— Не знам — отвърна Алсид, но гласът му издаваше вълнение, въпреки старанието му да звучи спокойно.
— Ти искаш ли да заемеш този пост?
— Не. — Каза го след леко колебание, поне така ми се стори. Усетих вътрешната му борба. — Но баща ми иска. — Усетих, че още не е приключил, и търпеливо зачаках.
— Върколашките погребения протичат доста церемониално — продължи той. Очевидно се опитваше да ми каже нещо. Само че аз все още не схващах какво.
— Изплюй камъчето. — От увъртане полза няма, това е моят принцип.
— Ако се каниш да дойдеш наконтена, недей — каза той. — Другите свръхсъщества си мислят, че върколаците винаги носят кожени дрехи и метални бижута, но това не е вярно. За погребения се обличаме семпло. — Искаше му се да продължи с модните съвети, но спря дотам. Усещах как мислите му бушуват и напират да излязат.
— Всяка жена иска да е наясно с изискванията за облекло — казах. — Благодаря за съвета. Няма да съм с панталон.
Той поклати глава.
— Знаех, че ще ме послушаш, но все пак съм изненадан — смутено отвърна той. — Ще дойда да те взема в единайсет и половина.
— Ще се погрижа да разменя смяната си.
Обадих се на Холи и тя се съгласи.
— Бих могла да дойда направо там — предложих.
— Не — възрази той. — Ще дойда да те взема и ще те върна обратно.
Добре, щом искаше да си усложнява живота, аз нямаше да му преча. И без това колата ми не беше от най-надеждните.
— Добре. Ще те чакам в единайсет и половина.
— По-добре да тръгвам — каза той. Настъпи неловко мълчание. Усещах, че Алсид се кани да ме целуне. Секунда по-късно той се наведе и ме целуна леко по устните. После се отдръпнахме, но ни деляха само няколко сантиметра разстояние.