Владение на мрака

Дразнеше се от поканите за вечеря в самостоятелния дом на семейство Кембъл в Уест Уиймс. Отнасяше се скептично към поканите на Том да играят заедно футбол. Неприятно му беше дори това, че Джени отделяше време да стои край леглото на Мойра, по време на мъчителната й, но кратка борба с рака, който я бе отнесъл преди две години. А когато преди два месеца профсъюзът на Том започна да изразява колебание дали членовете му да се присъединят към стачката и накрая застана на страната на собствениците, Мик започна да беснее като малко дете.

Джени подозираше, че гневът му отчасти се дължи и на мисълта за добротата, която бе проявявал Том към тях, когато последиците от стачката започнаха да стават осезаеми. Бе започнал да наминава и да им носи дребни подаръци — плик с ябълки, чувалче картофи, плюшена играчка за Миша. Подаръците винаги бяха съпроводени с приемливи обяснения — дървото на съседа се огънало от плод, реколтата от картофи в нивичката му била толкова голяма, че той никога не би могъл да изяде всичко, играчката била подарък от състезание в клуба по боулинг. След това Мик винаги мърмореше.

— Този боклук се държи снизходително — казваше той.

— Опитва се да ни помогне, без да ни поставя в неудобно положение — отвръщаше Джени. Нямаше нищо лошо в това, че присъствието на Том й припомняше едни по-добри времена. По някакъв начин, когато той бе наблизо, тя изпитваше чувството, че все още съществуват някакви възможности. Виждаше себе си, отразена в неговите очи, виждаше се като по-млада жена, като жена, която храни амбиции да промени живота си. Затова, макар да съзнаваше, че дразни Мик, Джени обичаше да разговаря с Том, седнал край кухненската й маса.