Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
На устните му се бореха един милион думи на гняв, гордост, страст, омраза и нежност. После го обля всепоглъщаща вълна от любов и отнесе със себе си утайките от мъдрост, традиции, съмнения, чест. Това бе неговото момиче, което говореше — единствено негово, неговата красавица, неговата гордост.
— Няма ли да влезеш? — Той чу как тя пое рязко дъх.
Чакаше.
— Добре. — Гласът му трепереше. — Ще вляза.
V
Странно, че нито когато всичко свърши, нито много след него той не съжаляваше за тази нощ. Като си спомнеше за това след десет години време, фактът, че любовта на Джуди към него бе издържала само един месец, му изглеждаше без значение. Нито пък имаше значение, че с отстъплението си накрая, се бе подложил на още по-големи страдания и бе нанесъл страшна обида на Айрийн Шиърър и на родителите й, които му бяха приятели. В мъката на Айрийн нямаше нищо впечатляващо, което да се запечата в съзнанието му.
Дълбоко в себе си Декстър бе коравосърдечен. Онова, което се говореше из града за постъпката му, не го интересуваше не защото смяташе да го напуска, а защото всяко странично виждане му изглеждаше повърхностно. Към общественото мнение беше напълно безразличен. Нито пък изпита лошо чувство към Джуди Джоунс, когато разбра, че е безполезно и че не притежава сила, с която би могъл да я разтърси из основи или да я задържи. Той я обичаше и това щеше да продължи дотогава, докато остарееше толкова, че да не може да изпитва обич — но не можеше да я има. И тъй, Декстър вкуси от върховното страдание, което е отредено само за силните, точно тъй, както бе вкусил и от върховното щастие.
Даже и безочливата лъжа за причината, поради която Джуди бе прекратила връзката им: че не искала да го „отнема“ от Айрийн — Джуди, която не бе искала нищо друго, — не го отврати. Той бе претръпнал към всичко отблъскващо и всичко приятно.
През февруари замина на Изток с намерение да продаде пералните и да се установи в Ню Йорк, но през март Америка се включи във войната и това промени плановете му. Той се завърна на Запад, предаде ръководството на работата на съдружника си и в края на април постъпи в първия лагер за военно обучение. Декстър бе един от хилядите младежи, които посрещнаха войната с известно облекчение и се радваха на освобождението си от мрежите на обърканите чувства.
VI
Не забравяйте, че настоящият разказ не представлява негова биография, макар че тук се промъкват моменти, които нямат нищо общо с младежките му мечти. За тях вече казахме почти всичко, за него — също. Остана само още едно нещо, което се случи седем години по-късно.
Това стана в Ню Йорк, където той се бе справил толкова добре, че за него не съществуваха непреодолими бариери. Беше на трийсет и две години и ако не се смяташе едно пътуване със самолет веднага след войната, не се беше връщал на Запад цели седем години. Един мъж от Детройт на име Девлин дойде в кантората му по работа и точно тогава се случи онова, с което завърши, така да се каже, този етап от живота му.
— Значи сте от Средния запад — каза му Девлин с небрежно любопитство. — Странно, мислех, че хората като вас се раждат и израстват на Уол Стрийт. Знаете ли, съпругата на един от най-близките ми приятели в Детройт е от вашия град. Аз им бях шафер на сватбата.
Декстър слушаше, без да предусеща онова, което щеше да чуе.
— Джуди Симс — продължи Девлин без особен интерес. — Преди се е казвала Джуди Джоунс.
— Да, познавам я. — Обзе го неясна тревога. Беше чул, разбира се, че се е омъжила — може би нарочно не бе пожелал да научи нещо повече.
— Много добро момиче — размишляваше Девлин просто така. — Някак си ми е мъчно за нея.
— Защо? — Изведнъж нещо в Декстър се събуди и веднага откликна на думите.
— Ами Лъд Симс един вид пропадна. Не искам да кажа, че се държи лошо с нея, обаче пие и скита…
— Тя не скита ли?
— Не. Стои си вкъщи с децата.
— А-ха.
— Малко е старичка за него — каза Девлин.
— Старичка! — извика Декстър. — Но, боже мой, тя е едва на двайсет и седем.
Обхвана го лудо желание да хукне навън и да вземе влака за Детройт. Конвулсивно скочи на крака.
— Сигурно сте зает — заизвинява се бързо Девлин. — Не мислех, че…
— Не, не съм зает — отвърна Декстър с по-спокоен глас. — Ни най-малко не съм зает. Ни най-малко. Вие ли казахте, че е на двайсет и седем? Не, аз го казах.