Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Декстър с усилие се принуди да запали колата и да върне на заден в улицата. Това не беше нищо, не биваше да забравя. Беше го правила и преди, но той й бе обърнал гръб, сякаш бе задраскал погрешна сметка в книжата си.
Подкара бавно към центъра на града и като се преструваше на разсеян, мина по безлюдните улици на търговската част, оживени само на отделни места, където от кината излизаха тълпи от зрители, или около игралните домове, пред които висяха туберкулозни на вид или яки като боксьори момчета и младежи. Откъм нощните заведения — обители с лъскави стъкла, изпълнени с мръсна жълта светлина — се чуваше звън от чаши и удари с юмруци по баровете.
Тя го гледаше съсредоточено и мълчанието бе смущаващо, но в този решителен момент той не можеше да намери нехайни думи, с които да оскверни настъпилия час. На едно удобно място зави и тръгна по обратния път към университетския клуб.
— Липсвах ли ти? — попита тя изведнъж.
— На всички липсваше.
Почуди се дали бе разбрала за Айрийн Шиърър. Беше се върнала само преди един ден — отсъствието й почти съвпадаше с неговия годеж.
— Ама че го каза! — Джуди се засмя тъжно, но без тъга. Погледна го проницателно. Той впери очи в арматурното табло.
— Разхубавил си се — додаде замислено тя. — Декстър, ти имаш най-незабравимите очи.
Той би трябвало да се изсмее на това, но не го направи. Подобни неща се казваха на колежанчета. И все пак усети, като че ли го прободоха с нож.
— Всичко ужасно ми омръзна, скъпи. — Наричаше всички „скъпи“, като ги даряваше с това ласкаво обръщение някак небрежно и сякаш с индивидуално другарско чувство. — Бих искала да се ожениш за мен.
Прямотата на думите й го смути. Сега трябваше да й каже, че ще се жени за друго момиче, но не можеше да го направи. Със същия успех би могъл да се закълне, че никога не я е обичал.
— Мисля, че ще се разбираме — продължи тя на същата тема, — освен ако си ме забравил и си се влюбил в друга.
Явно беше ужасно самоуверена. Всъщност искаше да каже, че не би могла да повярва на такова нещо и че ако е истина, той просто е извършил една по детински необмислена постъпка — вероятно с цел да се изперчи. Щеше да му прости, тъй като не ставаше въпрос за нещо важно, а за инцидент, който може да се отмине с лека ръка.
— Ти, разбира се, не можеш да обичаш никоя друга — продължи тя. — Харесвам начина, по който ме обичаш. О, Декстър, забрави ли миналата година?
— Не, не съм забравил.
— И аз.
Беше ли искрено развълнувана, или се бе запалила от актьорската си игра?
— Да можехме пак да бъдем както преди — каза тя, а той с усилие й отвърна:
— Мисля, че е невъзможно.
— Сигурно е така… Разбрах, че си си загубил ума по Айрийн Шиърър.
В начина, по който произнесе името й, нямаше никакъв намек, но Декстър изведнъж се засрами.
— О, закарай ме у дома — извика неочаквано Джуди, — не искам да се връщам на това идиотско увеселение — с тези хлапаци.
После, когато в края на улицата зави към жилищния район, Джуди започна да плаче тихо. Преди никога не я беше виждал да плаче.
Тъмната улица се обля в светлина — около тях се издигаха жилищата на богатите; той спря автомобила пред огромната бяла маса, която представляваше домът на семейство Мортимър Джоунс, спящ, величествен, окъпан в блясъка на влажната лунна светлина. Неговата солидност го стресна. Яките стени, стоманените греди, размахът, мащабът и пищността му още повече контрастираха с нежната красавица в колата до него. Домът бе масивен и с това подчертаваше нейната крехкост, сякаш за да покаже какъв вятър би могъл да се образува от крилото на една пеперуда.
Той седеше абсолютно неподвижен с изпънати до скъсване нерви и се страхуваше, че само ако помръдне, ще я намери в обятията си, на което не би могъл да устои. По мокрото й лице се бяха стекли две сълзи и потрепваха на горната й устна.
— Аз съм най-красивата от всички — каза тя на пресекулки, — защо не мога да бъда щастлива? — Мокрите й очи го извадиха от равновесие, устните й се извиха бавно надолу с изящна тъга. — Бих искала да се омъжа за теб, Декстър, ако ме вземеш. Сигурно си мислиш, че не си струва, но, Декстър, аз ще бъда толкова красива само за теб.