Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Декстър остана до късно на увеселението. В продължение на един час седя с Айрийн Шиърър и разговаря с нея за книги и музика. И в двете области знаеше много малко. Но сега започваше да разполага повече с времето си и самодоволно бе решил, че той, младият и вече пословично преуспяващ Декстър Грийн, трябва да знае повече за тези неща.
Това стана през октомври, когато беше на двайсет и пет години. През януари Декстър и Айрийн се сгодиха. Годежът им трябваше да бъде обявен през юни и три месеца след това двамата щяха да се оженят.
Зимата в Минесота се проточи безкрайно и беше вече почти май, когато ветровете се смекчиха и снегът най-сетне се свлече в езерото Блак Беър. За първи път след повече от година Декстър се радваше на известно вътрешно спокойствие. Джуди Джоунс беше ходила във Флорида, след това в Хот Спрингс, някъде се беше сгодила, а другаде бе развалила годежа. В началото, след като Декстър окончателно се отказа от нея, му ставаше криво, че другите все още ги свързваха и го питаха за нея, но когато на вечерите започнаха да го поставят до Айрийн Шиърър, престанаха да го разпитват, а му разказваха за нея. Вече не беше сведущ по въпроса за Джуди Джоунс.
Най-после настъпи май. Нощем, когато тъмнината бе влажна като след дъжд, Декстър се разхождаше по улиците и се дивеше, че така бързо и с тъй малко усилия от него си бе отишъл толкова много възторг. Миналогодишният месец май бе белязан с мъчителната и непростима, но въпреки всичко прощавана буйност на Джуди Джоунс — това бе един от онези редки периоди, когато си въобразяваше, че е започнала да го обича. Срещу тази своя трошица щастие бе получил планини от омраза. Той знаеше, че Айрийн няма да представлява нещо повече от завеса, дръпната зад гърба му, от ръка, която се движи сред блестящи чаени чаши, от глас, който вика децата му… Огънят и красотата си бяха отишли, вълшебството на нощите и чудото от сменящите се часове и сезони… нежни устни, които се извиват надолу, свеждат се над неговите и го извисяват в небеса от очи… Онова бе все още дълбоко в него. Беше прекалено силен и жизнен, за да може то да умре просто така.
Една вечер в средата на май, когато в продължение на няколко дни времето балансираше на онзи фин мост, който води към истинското лято, той се отби в къщата на Айрийн. До обявяването на годежа им оставаше само една седмица — той нямаше да учуди никого. А тази вечер щяха да седят един до друг на канапето в университетския клуб и да гледат танцуващите в продължение на един час. Когато излизаше с нея, изпитваше някаква солидност — тя беше така непоклатимо популярна, до такава степен „чудесна“.
Декстър изкачи стълбите на дома от кафяв камък и влезе.
— Айрийн — извика той.
От дневната излезе да го посрещне мисис Шиърър.
— Декстър — каза тя, — Айрийн е горе в спалнята си с ужасно главоболие. Искаше да дойде с теб, но аз я накарах да си легне.
— Надявам се, че не е нещо сериозно…
— О, не. Утре сутринта ще дойде да играете голф. Можеш да я извиниш за една вечер, нали, Декстър?
Усмивката й беше мила. С Декстър хранеха симпатии един към друг. Той размени няколко думи с нея в дневната, преди да й пожелае „лека нощ“.
Върна се в университетския клуб, където разполагаше с апартамент, и постоя малко на вратата да погледа танцуващите. Облегна се на входа, кимна на един-двама, прозина се…
— Здравей, скъпи.
Познатият глас до рамото му го сепна. Джуди Джоунс беше оставила кавалера си и прекосила салона, за да дойде при него — Джуди Джоунс, нежна полирана кукла, облечена в злато: злато в лентата на главата й, злато в двете връхчета на пантофките й, които се подаваха изпод ръба на роклята. Познатият нежен огън сякаш обля лицето й, когато му се усмихна. През салона премина топъл и светъл полъх. Декстър стисна инстинктивно юмруци в джобовете на смокинга си. Обзе го внезапно вълнение.
— Кога се върна? — попита я нехайно.
— Ела и ще ти разкажа.
Тя се обърна и Декстър я последва. Беше отсъствала — той би могъл да се разплаче от чудото на нейното завръщане. Беше минавала по вълшебни улици и бе вършила неща, които са били като провокираща музика; всички тайнствени случки, всички нови и живителни надежди си бяха отишли с нея, а сега се бяха върнали.
На входа тя се обърна.
— С кола ли си? Ако не си, аз съм с кола.
— С кола съм, двуместна.
Влезе, прошумолявайки със златната си рокля. Той затвори вратата. Бе влизала в толкова много коли — така… или по друг начин… опряла гръб на кожената облегалка, ето тъй — с лакът на вратата… чакаща. Би трябвало отдавна вече да бе омърсена, ако изобщо имаше нещо, което би могло да я омърси — освен тя самата себе си, — но това бяха изблици на собствената й същност.