Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Когато в тази първа нощ му прошепна, както бе положила глава върху рамото му: „Не зная какво става с мен. Снощи мислех, че съм влюбена в друг, а тази вечер ми се струва, че съм влюбена в теб…“, думите й му се сториха красиви и романтични. Причината беше в безпределната му възбудимост, породена от факта, че в момента владее и притежава. Една седмица по-късно обаче бе принуден да види същото качество в различна светлина. Тя го закара със спортната си кола на една вечеря сред природата и след вечерята изчезна, пак със спортната си кола, с друг мъж. Декстър ужасно се ядоса и едва успя да се държи що-годе прилично с останалите присъстващи. Когато го убеждаваше, че не се е целувала с другия, той знаеше, че го лъже, но въпреки това беше благодарен, дето си бе направила труда да го излъже.

Както забеляза още преди да е свършило лятото, той беше един от подновяващата се дузина мъже, които кръжаха около нея. Всеки от тях в определен момент бе поставян над останалите — около половината все още се утешаваха с откъслечни сантиментални изблици от нейна страна. Щом някой от тях покажеше, че възнамерява да се откаже поради продължително незачитане, тя го даряваше с кратък меден час, което го вдъхновяваше да се влачи след нея още около година. Тези свои набези върху безпомощните и покорените Джуди правеше без зла умисъл — всъщност тя едва ли съзнаваше, че в това, което върши, има нещо лошо.

Когато в града се появеше нов мъж, всички останали биваха изоставяни — насрочените срещи отпадаха автоматически.

Най-отчайващото в опитите да се направи нещо беше, че тя вършеше всичко сама. Джуди не беше момиче, което можеше да се „покори“ в кинетичния смисъл на думата — тя бе неуязвима, устояваше и на ум, и на очарование; ако някой с тези качества започнеше да я преследва прекалено напористо, тя незабавно поставяше нещата на физическа основа и под магията на външната й прелест както силните, така и умните започваха да играят по нейната свирка. Изпитваше удовлетворение единствено от постигането на желанията си и от прякото въздействие на личното си очарование. Може би вследствие на толкова много юношеска любов и толкова много млади ухажори тя бе започнала, като един вид самозащита, да се задоволява със собствените си емоции.

Първоначалната възторженост на Декстър бе последвана от раздразнение и неудовлетвореност. Безпомощният екстаз от това, че се намираше в нейна власт, му действаше по-скоро като опиат, отколкото като тоник. През зимата бе по-добре за работата му, че тези моменти на екстаз не се появяваха често. Известно време в началото на познанството им изглеждаше, че между тях съществува силно и спонтанно привличане — в този първи техен август например, трите дни с дълги вечери на мрачната веранда, със странните изнурени целувки в късните следобеди в сенчести сводове или под прикритието на увивните растения около градинските беседки, и сутрините, в които тя беше свежа като сън и почти свенлива, когато се видеха на светлината на новия ден. В отношенията им се долавяше целият екстаз, присъщ на един годеж, и той бе още по-силен поради факта, че годеж нямаше. Именно през тези дни той за пръв път я помоли да се омъжи за него. Тя му отвърна: „Може би някой ден“, каза му: „Бих искала да се омъжа за теб“, подхвърли: „Обичам те“…, накрая не му отговори нищо.