Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
— Но как биха могли да се свързват един с друг? — попита Веч.
— В крепостта не може да няма някой неохраняван таен коридор или пък странична портичка — намесих се аз.
— Всички входове бяха затворени — отвърна Спърдж. — Бидейки кралски надзорник, лично се уверих в това. Управителят заключи и запечата всяка порта и нито един от тези печати не беше повреден. Освен това — добави той — ти намекваш, че смъртта на Ъндършафт е свързана с тази мистерия. Но защо? И кой би могъл да убие такъв як мъж като Андрю? Той със сигурност не би се предал без борба…
Бенджамин се заигра с кожената обшивка на мантията си.
— А може би злодеят изобщо не е в крепостта — отбеляза той, а после потропа по масата. — Знаете, че има и второ писмо, нали? Оставено на престола в Уестминстърското абатство?
— Изпратено от Тауър? — изписка Спърдж.
— Да!
— Има и друг проблем — изтъкна Кембъл, прокара ръка през оредяващата си коса и придоби самодоволно изражение. — Мастър Даунби, подобно на твоята, моята кариера също зависи от благосклонността на краля, независимо дали съм управител на Тауър, или пък на кралския дворец в Уудсток. Всъщност на Архангеловден ще ме освободят от сегашния ми пост, за да се присъединя към една мисия до императора в Брюж — тлъстият малък глупак се наду като някой пуяк.
— Какво искаш да кажеш? — попита строго Бенджамин.
— Печатите! — заяви сър Едуард. — Качеството на велена е първокласно, а восъкът е най-чистият, който може да бъде купен. Тоест тук със сигурност не става дума за фалшификация. Печатите действително принадлежат на крал Едуард Пети, но както знаеш, те е трябвало да бъдат унищожени преди четирийсет години. Дори да допуснем, че някак си са оцелели, досега трябваше доста да са се очукали.
— Не знам как да ти отговоря, сър Едуард — отвърна Бенджамин, — но щом този въпрос толкова те занимава, предполагам, че имаш някакви теории, които да хвърлят светлина върху него…
Кембъл поклати глава.
— Не знам — промърмори той. — Да ми прости Бог, мастър Даунби, но наистина не знам. Преди четирийсет години две малки момчета са били затворени тук. За няколко седмици Едуард Пети е бил законен крал, но после той и по-малкият му брат изчезнали. Сега Едуард се завръща, сякаш е бил на излет край реката, само за да открие, че онова, което би трябвало да му принадлежи… — за миг Кембъл замълча, за да намери най-точните думи — му е било отнето.
— Сър Едуард? — намесих се аз. — От колко време си управител на Тауър?
— Минаха две години, откакто напуснах Уудсток в Оксфордшър.
— И през цялото това време не се е случвало нищо необичайно, така ли? Имам предвид, свързано с отдавна мъртвите принцове.
— Не.
— А какви слухове се носят за тях из Тауър? — усмихнах се аз кисело. — Всяка сграда, била тя дворец, крепост или църква, има своята история и за нея се разказват какви ли не легенди. Бащите ги предават на синовете си…
— Няма нищо такова — обади се Веч. — Мастър Шалот, предупреждавам те, че стъпваш по много тънък лед — двамата принцове са били затворени тук в края на 1483 година. За последно са били видени да се упражняват с лъковете си на поляната в двора. Това трябва да е било през пролетта на 1484 година. След това по въпроса настава пълно мълчание. В Тауър не се носят никакви слухове; сякаш двете момчета никога не са съществували.
— Но ако принцовете действително са изчезнали — настоях аз, — трябва да има някакви теории за съдбата им…
— Мастър Шалот, теориите са колкото космите на главата ти — Веч започна да изброява на пръсти. — Някои казват, че чичо им Ричард ги е убил. Други твърдят, че е изпратил копоите си да ги удушат в леглата им. Трета теория твърди, че са починали от някаква болест, подобна на потната треска, която доскоро върлуваше в Лондон. Според четвърта единият от принцовете е умрял, но другият е избягал. Може би си спомняш, мастър Шалот, че по времето на бащата на настоящия крал дори се появиха двама самозванци и всеки от тях настояваше, че е един от изгубените принцове. Освен това…
— Освен това какво? — попита хладно Агрипа.
Веч се изправи, изстъргвайки пода с краката на стола си, приближи се до вратата и я затвори. После завъртя ключа в ключалката и се върна на мястото си.