Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

И така, ние благодарихме на домакините си, след което излязохме от стаята, прекосихме коридора, слязохме по стълбите и се озовахме обратно на огряната от слънце морава.

— Е, Роджър, схващаш ли какво става? — попита ме Агрипа полузаядливо.

— Защо кралят просто не нареди да разпънат тези тримата на дибата, пък тогава да им задава въпроси? — поинтересувах се на свой ред аз.

Добрият доктор тихо се засмя, полюлявайки се напред-назад на токовете си.

— Много умно, Роджър — той ме сграбчи за ръката и ме придърпа по-близо до себе си. — Разбира се, ти познаваш господаря ни добре и знаеш, че той не би се поколебал да изпрати на ешафода цял Лондон. В случая обаче на Хенри му трябва доказателство — Агрипа посочи с палеца си. — Тези мъже имат семейства, а покрай тази история няма как да не се вдигне шум. Разбира се, кралят би могъл да убие не само тези трима служители, ами и целия гарнизон, но след това писмата могат да продължат да пристигат, а и деспотичните действия на Хенри вероятно ще предизвикат любопитството на хората. В крайна сметка, когато прокламациите бяха отворени, тези тримата са си стояли най-невинно тук в Тауър — най-сигурната крепост в кралството!

Бенджамин, който се беше отдалечил, за да хвърли един поглед на грамадните гарвани, се върна при нас.

— А сега накъде, добри ми докторе? — попита той.

Агрипа погледна към слънцето.

— В Уиндзор ни очакват привечер. Ще отидем до там с лодка. С други думи, имаме време да утолим жаждата си и да се смесим с гилдията на палачите в кръчмата „Бесилката“.

След зловещите разкази, които бях чул, една чаша с ейл щеше да ми дойде толкова добре, че бях готов да я изпия и в най-ужасната компания на света. И така, аз и двамата ми спътници тръгнахме да излизаме от Тауър и докато вървяхме през моравата и по тесните, лъкатушни улички към Лъвската порта, крепостта ми се стори някак по-мрачна от преди. Точно преди да завием зад един ъгъл, аз спрях и още веднъж се взрях в грамадната норманска крепост. Някои хора твърдят, че е била построена от Уилям Завоевателя, а други — от великия Цезар, който карал работниците си да смесват хоросана с човешка кръв. Така или иначе, крепостта беше станала свидетелка на събития, които и досега бяха обвити в тайна. Преди четирийсет години на поляната отпред две малки момчета — едното от които кралят на Англия, а другото — по-малкият му брат — се бяха упражнявали в стрелба с лък, но после бяха изчезнали. Или пък не бяха? Въображението ми тутакси заработи. Възможно ли беше някой от принцовете все още да се крие в някоя част на Тауър?

— Роджър? — изтръгна ме от унеса ми Бенджамин.

Аз се наканих да продължа напред, но в следващия момент до слуха ми достигна най-смразяващият вой, който бях чувал някога. Звукът така ме стресна, че космите по врата ми настръхнаха.