Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

Точно срещу поляната, с лице към норманската крепост, беше разположена дълга, порутена постройка на три етажа с покрив от червени плочи, корнизи, контрафорси и издадени еркерни прозорци. Хубава постройка с бели, измазани с хоросан стени в рамка от черно дърво върху основа от червени тухли. Това беше кралската казарма, където квартируваха войниците на негово величество.

Аз и спътниците ми си проправихме път през хората, струпали се на входа, и се изкачихме по широкото стълбище. Когато стигнахме най-горе, някакъв страж ни попита за имената ни, а после ни каза да изчакаме на една пейка, разположена в малка ниша. Накрая прекоси коридора и потропа по вратата в дъното му. В следващия миг издрънча звънец и стражът ни направи знак да се приближим. Когато влязохме, трима мъже тъкмо се настаняваха около дълга, излъскана до блясък маса, поставена в средата на помещението. Щом прекрачихме прага, домакините ни се изправиха. Мъжът начело на масата се представи като сър Едуард Кембъл — нервен тип със сива коса, сиви очи и сиво лице. Връхната му дреха — тъмносиня мантия, поръбена с боядисана в черно агнешка вълна — беше великолепна, но жакетът му отдолу изглеждаше мръсен; същото важеше и за яката на ризата му, подаваща се изпод мантията. Кембъл беше един от онези вечно неспокойни чиновници, чиито очи се бяха свили от взиране в разни ръкописи. Лицето му имаше нездрав тен, а ръцете му не заставаха на едно място. Човекът вдясно от Кембъл, който се казваше Франсис Веч и ни беше представен като негов помощник, беше млад мъж с ведро лице, ниско подрязана черна коса, раздалечени сини очи и приятна усмивка. Веч беше облечен в скромна тъмножълта мантия до под коляното, а на кръста му беше запасан портупей, но мечът и камата му лежаха на едно столче до вратата. Мъжът вляво от Кембъл се казваше Реджиналд Спърдж — страхлив като заек тип с конски ноздри, които непрестанно душеха въздуха, малки, неспокойни очички и език, който много ми заприлича на котешки — розов, заострен и неуморно облизващ сухите устни на притежателя си. Също като Веч и сър Едуард той беше гладко избръснат. (Кралят тепърва щеше да си пуска брада, а разбира се, всички гледаха какво прави той и бързаха да сторят същото.)