Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

Глава четвърта

Как да ви опиша Тауър? Тясно, зловещо място. Но през 1523 година крепостта тепърва предстоеше да се превърне в арена за екзекуции на Големия звяр. Е, Едмънд Стафорд, херцогът на Бъкингам, вече беше изгубил главата си на хълма отвън, но за мен Тауър все още представляваше просто един двоен щит от стени, ограден с широк ров; непристъпно място, пазено от поне дузина кули, издигнати около грамадната норманска крепост в средата. Вътре се помещаваха оръжейната, съкровищницата, монетния двор и менажерията на краля, състояща се от лъвове, маймуни, пеликани, слонове, мечки и други нещастни животни, изпратени като дарове от разни чужди владетели. Спомням си, че с доближаването до Тауър през онзи ден най-много ме тормозеше кошмарната воня, която се носеше от покрития с тиня ров и животинските трупове, които от време на време изплуваха на повърхността.

И така, аз и спътниците ми влязохме в крепостта през Лъвската порта. Мъжете, които стояха на пост, хвърлиха един поглед на заповедта, подпечатана с личния печат на краля, и тутакси застанаха мирно. За да добиете по-точна представа за обстановката, ще ви кажа, че Тауър представлява нещо като лабиринт, който сякаш те засмуква все по-навътре и по-навътре, докато не се изгубиш напълно и не се разтрепериш като лист при вида на лъкатушните улички, виещи се покрай високите тухлени стени, пазените от войници врати и здраво залостените капаци на прозорците. Накрая, като при всеки лабиринт, стигаш до центъра му — грамадна поляна, разположена около норманската крепост, на която децата на стражите весело подскачат покрай каменохвъргачките и останалите бойни съоръжения. Жените пък са опънали въжета, на които простират дрехите на семействата си, а мъжете се излежават на сянка, пият, играят на зарове, спят или клюкарстват. Изобщо на първо време пред очите ти се разкрива една едва ли не идилична картина, но това е част от уловката. Около поляната е пълно с входове към покритите с плесен вити стълбища, водещи до килиите в горната част на кулите или още по-лошо — до мрачните подземия, където мъчителите заедно с инструментите си чакат поредния клетник, от когото ще се опитат да изтръгнат истината.

В едно отдалечено ъгълче, близо до параклиса „Сейнт Питър ад Винкула“, има парче земя, върху което тревата отказва да расте. Някои хора твърдят, че е прокълнато, тъй като някога там се издигаше ешафод. Честно да ви кажа, вярвам им. През дългия си и смутен живот имах възможност да опозная Тауър добре. Понякога просто като посетител, друг път като гост на краля, а нерядко и като негов затворник. Случвало се е дори да ме разпъват на „Дъщерята на Ексетър“ — грамадната диба, която така майсторски ти изтръгва костите от ставите, че ако оцелееш и си признаеш, се налага палачите да те сглобят наново, за да бъдеш цял за екзекуцията. Все едно, отплеснах се. В онзи горещ августовски ден аз нямах представа какво е бъдещето на Тауър. Повярвайте ми, ако имах, моментално щях да се обърна и да хукна към най-близката порта.