Пътят на Патриарха

— Искаме да разбереш с какво си играеш — отвърна Тазмикела.

— Не ни интересува Уршула, жив или мъртъв — добави Илнезара. — Със сигурност никога не ни е бил съюзник.

— Страхувате се, че отключвам тайните на Зенги — изрече мрачният елф.

Направи пауза за момент, сигурен в предположението си и обмисляйки факта, че все още е жив. Очевидно сестрите искаха нещо от него. Той погледна първо към Тазмикела, а после към любовницата си и осъзна, че драконките нямат намерение да го убиват скоро. Знаеха, че в някакъв момент ще осъзнае — те имаха нужда да осъзнае — макар за тях да бе опасно.

— Зенги е създал амулети за вас двете — изрече мрачният елф с повече увереност. — Изкушил ви е, но вие сте му отказали.

Той направи пауза, но никой от драконите не оспори думите му.

— Но амулетите си остават и вие ги искате — заключи Джарлаксъл.

— И ще убием всеки, който попадне на тях и не ни ги предаде веднага — отвърна със студено спокойствие Илнезара.

Мрачният елф обмисли обещанието за момент и тъй като познаваше Илнезара достатъчно добре, осъзна, че е смъртоносно сериозна.

— Искате да контролирате съдбата си — каза той.

— Няма да позволим на друг да я контролира — изрече Тазмикела. — Дребна разлика. Резултатите ще се окажат едни и същи за лицето, което притежава предметите.

— Изпратихте ме във Вааса с надеждата да узная онова, което узнах — заключи Джарлаксъл. — Искате от мен да открия останалите скрити съкровища на Зенги и да ви върна онова, което по право е ваше.

Те не изразиха несъгласие.

— А за мен?

— Ще можеш да разказваш на всички, че си срещнал два дракона и си останал жив — отвърна Илнезара.

Джарлаксъл се изхили, после се разсмя високо.

— Може ли да им разкажа някои по-интимни подробности?

Усмивката, която му върна жената, бе искрена и топла и донесе на Джарлаксъл голямо облекчение.

— А какво става с Уршула Черния? — посмя да попита след няколко мига той.

— Казахме, че не ни вълнува, независимо жив или мъртъв — отвърна Илнезара. — Но те предупреждаваме, внимавай, чернокожи ми приятелю — добави тя, приближи се до мрачния елф и прокара обратната страна на ръката си по бузата му. — Крал Гарет и приятелите му няма да търпят втори Зенги. Той не е за подценяване.

Джарлаксъл кимаше, докато тя довършваше думите си, но това престана моментално, щом го хвана с ръка за пелерината и ризата и го вдигна без усилие във въздуха, завъртайки го така, че да я гледа в очите.

— Нито пък ние ще търпим друг тиранин — предупреди тя. — Знам, че не ме подценяваш.

Както си висеше във въздуха и чувстваше силата на драконката, която го държеше нависоко с такава лекота, сякаш е перце, на мрачния елф не му оставаше друго, освен да докосне периферията на шапката си в знак за поздрав.