Пътят на Патриарха

— А ако изискат талисмана? — повтори въпроса си Ентрери.

— Не е нужно да знаят…

— Те вече знаят! Те са дракони. Живели са в този район векове. Спомнят си добре времената на Зенги — може дори да са се били на негова страна или срещу него.

— Предположения.

— Те са дракони — повтори Ентрери. — Защо изглежда че не разбираш този факт? Ти живееш чрез манипулации — никога не съм срещал някой, по-добър в играта с емоциите на околните. Но те са дракони. Не са сервитьорки или дори човешки крале или кралици. Играеш си със сили, които не разбираш.

— Играл съм и с по-велики и съм печелил.

Ентрери поклати глава, убеден, че са обречени.

— Вечно тревожещ се — отбеляза Джарлаксъл.

Точно бе закачил пелерината си на окачалката, но я взе обратно.

— Ще уредя нещата и ще успокоя бушуващия ти страх. Тазмикела и Илнезара са драконки — да, приятелю, разбирам го, — но те са медни дракони. Ужасяващи в битка, разбира се, но не чак толкова в царството на разума.

— Забравяш по какъв начин си осигуриха услугите ни — отвърна Ентрери.

И наистина, сестрите драконки бяха създали сложна клопка, за да уловят двойката и да разберат намеренията им. Тазмикела ги бе наела, тайно и отдалеч и когато бяха разгадали загадката на жената — не, че е дракон, а просто, че е онази, която ги е наела да придобият определен свещник — тя бе създала втора уловка твърдейки, че Илнезара е омразната й съперница и притежава нещо, което по право е на Тазмикела — флейта на Идалия. Същият магически инструмент, който впоследствие се бе озовал у Ентрери.

Но измамата не беше приключила до кражбата, защото по време на опита на Ентрери и Джарлаксъл бе разкрита ужасяващата истина за Илнезара в драконовата й форма. След това тя бе изплела трето ниво на интриги и още един таен тест, предлагайки им да ги остави живи само при условие, че се върнат при бивша си работодателка Тазмикела и я убият.

По всички стандарти, включително тези на Ентрери и Джарлаксъл, сестрите драконки ги бяха направили на глупаци и то неколкократно.

Джарлаксъл сви рамене при болезненото напомняне и призна:

— Наистина изиграха чудесна измама, но измама, чието усъвършенстване без съмнение са прекарали години. В Мензоберанзан измама в измама вътре в друга измама е ежедневие и обикновено се случва спонтанно.

— И въпреки това се хвана на тяхната.

— Само защото не очаквах…

— Подценяваш ги.

— Защото вярвах, че са хора, естествено, и е трудно — да не подценяваш хората.

— Наистина се радвам, че смяташ така.

Джарлаксъл се разсмя.

— Сега знам, че са дракони.

— И си вземаш тази жена за любовница — добави тихо Ентрери.

Джарлаксъл се спря за момент.

— Понеже те обичам като брат, моля се някой ден да откриеш истината за нещата от живота, приятелю.

— Те са дракони — измърмори Ентрери. — И освен това знам как мрачните елфи обичат братята си.