Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Още преди много векове матрона Баенре научи, че собствената й съдба е тясно свързана с тази на Джарлаксъл — продължи Кимуриел, един от тримата живи мрачни елфи, които знаеха истината. — Ръцете й завинаги бяха вързани и не можеше да ти навреди, дори и при множеството случаи, когато отчаяно й се искаше да изтръгне сърцето ти.
— Лейди Лот ме отритна отдавна, приятелю — Джарлаксъл се опитваше отчаяно да не издаде никакви други емоции освен обичайната си словоохотливост, но беше трудно.
По заповед на майка му, провалът на жертвоприношението бе погребан под купчина лъжи. Беше наредила да го обявят за мъртъв, после го бе увила в копринен покров и хвърлила в езерото Донигартен, какъвто бе обичаят за пожертваните трети синове.
— Но Баенре така и не разбраха за твоето предателство спрямо Кралицата на паяците и това, че те е отхвърлила като любимия й мрачен елф — каза Кимуриел. — За матрона Баенре до последния й дъх ти беше недосегаем, онзи, чиято плът камата й не можа да прониже. Благословеното дете, което като обикновено пеленаче бе унищожило изцяло и напълно по-големия си брат.
— Да не смяташ, че е трябвало да го кажа на вещицата?
— Не. Просто ти припомням в контекста на настоящата ти ситуация — отвърна Кимуриел и се поклони дълбоко и с уважение на бившия си господар.
— Баенре установиха, че аз и Бреган Д’аерте сме могъщи и нужни съюзници.
— И затова Бреган Д’аерте остава съюзник на дома Баенре и на матрона Триел, под ръководството на Кимуриел — допълни псионистът.
Джарлаксъл кимна.
— Кимуриел не е глупак и по тази причина ти поверих Бреган Д’аерте докато трае… пътешествието ми.
— Отношенията ти с матроните не са подобни на тези, които, изглежда, си решен да изковеш в земите на Кървав камък — заяви Кимуриел. — Крал Гарет няма да търпи подобно предателство.
— Мислиш ли, че ще му дам избор.
— А ти предполагаш, че държиш печелившата ръка. Твоят предшественик в това пътешествие, крал вещер с невероятна мощ, късно осъзна грешките си.
— А може би аз съм се поучил от провала на Зенги.
— А от собствения си провал поучил ли си се? — посмя да попита Кимуриел и само за момент червените очи на Джарлаксъл припламнаха гневно. — Почти съсипа Бреган Д’аерте — настоя Кимуриел въпреки това.
— Бях под влиянието на могъщ артефакт. Съзнанието ми бе замъглено.
— Замъглено само защото Кристалния отломък ти предложи онова, което най-съкровено желаеше. Нима амулетът, който държиш сега, ти предлага нещо по-малко?
Джарлаксъл отстъпи крачка назад, изненадан от прямотата на Кимуриел. Остави гнева си да се поуталожи до неохотно признаване — та нали точно по тази причина бе дал Бреган Д’аерте на Кимуриел. Джарлаксъл бе избрал път на приключения и лично израстване, такъв, който би се оказал съкрушителен за Бреган Д’аерте, ако ги бе помъкнал със себе си. Но с възможностите, които му се бяха разкрили във Вааса и Дамара, нима отново ги въвличаше по същата опасна пътека?
Не, осъзна Джарлаксъл, докато преценяваше мрачния елф насреща си, интелигентния и независим псионист, който смееше да му говори така открито.
На лицето му изникна усмивка, когато се обърна към приятеля си.
— Тук има възможности, които не мога да пренебрегна — изрече той.
— Интригуващи, съгласен съм.
— Но не достатъчно, че да привлека Бреган Д’аерте до себе си, ако имам нужда от тях — заключи Джарлаксъл.
— Не достатъчни, че да рискуваш Бреган Д’аерте. Такова бе споразумението ни, нали? Нима не ме сложи за водач точно за да изградиш стена между онова, което си създал, и онова, което би проиграл?
Джарлаксъл се разсмя при изричането на тази истина.
— По-мъдър съм, отколкото предполагам — каза той и Кимуриел би се разсмял с него, ако въобще някога се смееше.
— Но ти, естествено, ще продължиш да наблюдаваш — каза Джарлаксъл и Кимуриел кимна в знак на съгласие. — Имам друга задача за теб.
— Мрежата ми е разтеглена до максимум.
Джарлаксъл поклати глава.
— Не за шпионите ти, а за теб. Има една жена, Калихай. Тя не дойде на юг с мен и Ентрери, макар да му е любовница.