Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
Затворите на страната не можеха да се справят с наплива и военните власти наредиха на управата на Монжуик да удвои и дори да утрои броя на интернираните, за да поеме част от пороя от осъдени, който заливаше онази сразена и окаяна Барселона от 1940 г. За целта господин директорът уведоми затворниците в една от изящните си неделни речи, че от този момент нататък ще споделят килиите си. Доктор Санауха беше преместен при Мартин, вероятно за да го наглежда и да обуздава самоубийствените му пориви. Фермин трябваше да дели килия №13 с бившия си съсед, Номер 14, и тъй нататък. Всички затворници в корпуса бяха настанени по двама, за да освободят място за новопристигащите, докарвани всяка нощ с пикапи от затворите Модело или Кампо де ла Бота.
— Не ми правете такива физиономии, че на мен тая работа ми харесва още по-малко, отколкото на вас — уведоми Номер 14 новия си другар, щом се премести при него.
— Предупреждавам ви, че проявите на враждебност ми причиняват неконтролируемо газоотделяне — заплаши го Фермин. — Тъй че зарежете бабаитлъка и се постарайте да се държите любезно и да пикаете с лице към стената, без да пръскате, инак някой ден ще осъмнете, покрит с поникнали гъби.
Бившият Номер 14 прекара пет дни, без да пророни нито дума на Фермин. Най-сетне, сразен от зловонните газове, с които последният го обгръщаше в ранни зори, реши да смени стратегията си.
— Нали ви предупредих? — рече Фермин.
— Добре, предавам се. Казвам се Себастиан Салгадо, синдикалист по професия. Дайте да си стиснем ръцете и да бъдем приятели, но, за Бога, спрете да пърдите така, защото вече започвам да халюцинирам и виждам насън как Захарното момче30 танцува чарлстон.
Фермин се ръкува със Салгадо, при което забеляза, че му липсват кутрето и безименният пръст.
— Фермин Ромеро де Торес, щастлив да се запознае най-сетне с вас. По професия — член на тайните разузнавателни служби в карибския сектор на каталонското правителство, понастоящем в резервите, а по призвание — библиограф и любител на литературата.
Салгадо изгледа новия си другар по неволя и подбели очи.
— А разправят, че Мартин бил луд!
— Луд е оня, който се има за здравомислещ и смята, че глупаците не са от неговия ранг.
Сразен, съкилийникът му само кимна в отговор.
Второто събитие се случи няколко дни по-късно, когато двама стражи дойдоха да го вземат по здрач. Бебо им отвори килията, като се опитваше да прикрие безпокойството си.
— Ей, ти, кльощавият, ставай — изфъфли единият от стражите.
Салгадо помисли за миг, че молитвите му са били чути и че отвеждат другаря му на разстрел.
— Кураж, Фермин — ободри го той с усмивка. — Да умрете за Бога и отечеството — какво по-хубаво от това?
Двамата стражи сграбчиха Фермин, оковаха му ръцете и краката и го помъкнаха по коридора, съпътстван от разтревожените погледи на останалите затворници и гръмкия смях на съкилийника си.
— От тая работа и с пърдене няма да се измъкнеш — кикотеше се Салгадо.
9
Преведоха го през лабиринт от тунели до един дълъг коридор, в чийто край се виждаше масивна дървена врата. Фермин почувства, че му се гади и реши, че е настъпил краят на жалкия му живот. Зад вратата сигурно го чакаше Фумеро с оксиженова горелка и цяла нощ на разположение. За изненада на затворника, когато стигнаха вратата, единият от стражите му свали оковите, а другият почука внимателно.
— Влез — отвърна добре познат глас.
Ето как Фермин се озова в кабинета на господин директора, разкошно обзаведена стая с изискани мебели и килими, отмъкнати навярно от някое имение в района Бонанова. Сцената допълваха един испански флаг с орел, щит и надпис, един портрет на каудильото, ретуширан по-силно дори от рекламните снимки на Марлене Дитрих, и самият господин директор, дон Маурисио Валс, който се усмихваше зад бюрото си, наслаждавайки се на вносна цигара и чаша бренди.
— Седни — покани го той. — Не се страхувай.
Фермин забеляза до него поднос с препълнена чиния с месо, грах и картофено пюре, което още вдигаше пара и миришеше на горещо масло.
— Това не е мираж — благо рече директорът. — Това е твоята вечеря. Надявам се да ти хареса.
30
Захарното момче — прякор на Салвадор Сеги (1886–1923), един от най-видните лидери на каталонския анархосиндикализъм от началото на XX в.