Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
— Дочувам, че според някои затворници на Мартин нещо му хлопа дъската, както казвате вие. Така ли е? — попита директорът.
— Не съм психиатър, но по мое скромно мнение той е видимо неуравновесен.
Директорът претегли тази забележка.
— Според преценката ви на лекар, колко дълго би могъл да издържи? Жив, имам предвид.
— Не зная. Условията в затвора са нездравословни и…
Директорът го накара да млъкне, като кимна с отегчено изражение.
— А разсъдъкът му? Според вас колко време ще може да запази умствените си способности?
— Не много дълго, струва ми се.
— Разбирам.
Директорът му предложи цигара, която докторът отказа.
— Харесвате го, нали?
— Почти не го познавам — отвърна Санауха. — Изглежда свестен човек.
Директорът се усмихна.
— И ужасен писател. Най-лошият, който тази страна някога е имала.
— Господин директорът е международен авторитет по всички въпроси на литературата. Аз не разбирам нищо от тази тема.
Събеседникът му го измери с леден поглед.
— За по-малки безочливости съм изпращал хора в изолатор за три месеца. Малцина оцеляват, а оцелелите се връщат в по-лошо състояние от това на приятеля ви Мартин. Не си въобразявайте, че дипломата ви гарантира някакви привилегии. В досието ви пише, че имате съпруга и три дъщери навън. Късметът ви — и вашият, и на семейството ви — зависят от това, доколко ще ми бъдете полезен. Ясно ли се изразявам?
Доктор Санауха преглътна с мъка.
— Да, господин директоре.
— Благодаря, докторе.
Санауха редовно трябваше да хвърля един поглед на Мартин по нареждане на Валс. Последният, според клюката, не се доверяваше особено на лекаря на затвора — хитър шарлатанин, който от постоянно съставяне на смъртни актове явно бе забравил понятието профилактични грижи — и не след дълго го уволни.
— Какво е състоянието на пациента, докторе?
— Доста е слаб.
— Ясно. А вътрешните му демони? Все така ли си говори сам и си въобразява разни неща?
— В това отношение няма промяна.
— Прочетох в „АВС“24 една отлична статия от моя добър приятел Себастиан Хурадо, в която се говори за шизофренията, болестта на поетите.
— Нямам нужната квалификация, за да поставя такава диагноза.
— Но сте достатъчно квалифициран, за да го поддържате жив, нали?
— Правя каквото мога.
— Правете повече от това. Помислете за дъщерите си. Толкова млади и тъй беззащитни сред всички тия бездушни негодници и червени, които все още се крият навън.
С течение на месеците доктор Санауха постепенно се привърза към Мартин и един ден, докато споделяха фасове, разказа на Фермин онова, което знаеше за този човек, който със своите бълнувания и със статуса си на официален лунатик на затвора си бе спечелил шеговития прякор „Затворника на рая“.
6
— Да ви кажа честно, според мен Давид Мартин вече е бил болен от известно време, когато го докараха тук. Чували ли сте за шизофренията, Фермин? Това е една от любимите нови думи на господин директора.
— На това цивилните обикновено му викат „да ти хлопа дъската“.
— Не е шега работа, Фермин. Болестта е много сериозна. Не е по моята специалност, но съм виждал няколко случая. Пациентите често чуват гласове, виждат и си спомнят лица или събития, които никога не са се случвали… Умствените способности постепенно се влошават и от един момент нататък болните вече не могат да направят разлика между действителността и измислицата.
— Както, впрочем, седемдесет процента от испанците… Мислите ли, че бедният Мартин страда от тази болест, докторе?
— Не зная със сигурност. Както ви казах, не е по моята специалност, но смятам, че проявява някои от най-често срещаните симптоми.
— Може би в този случай заболяването му е късмет…
— Никога не е късмет, Фермин.
— А той знае ли, че е, тъй да се каже, засегнат?
— На лудия винаги му се струва, че другите хора са луди.
— Нали и аз това казвам за седемдесет процента от испанците…
Един страж ги наблюдаваше внимателно от караулната си будка, сякаш се опитваше да чете по устните им.
— Говорете по-тихо, че ще си вземем белята.
Докторът направи знак на Фермин да се обърнат и да тръгнат към другия край на двора.
— В тия времена дори стените имат уши — рече той.
— Сега остава само да им изникне половин мозък между ушите — тогава може би ще се избавим от това дередже — отвърна Фермин.
— Знаете ли какво ми каза Мартин първия път, когато му направих медицински преглед по настояване на господин директора?
24
Испански ежедневник с консервативен уклон.