Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
— Всичко се прощава на тоя свят, само да казваш истината е непростимо.
— И тъй, осъдили го на доживотен затвор. „Ла вос де ла индустрия“, вестникът, притежаван от стария Видал, публикувал обширен протокол, изброяващ всичките му престъпления, и — като капак на всичко — една уводна статия. Познайте кой я подписал!
— Нашият превъзходен директор, дон Маурисио Валс.
— Същият. В нея той определил Мартин като „най-лошият писател в историята“ и изразил радостта си, че книгите му били унищожени, защото били „обида за човечеството и за добрия вкус“.
— Същото казаха и за Двореца на музиката28 — отбеляза Фермин. — Там е работата, че при нас се е събрал каймакът на международната интелигенция. С право е казал Унамуно: нека другите да творят, ние ще изказваме мнения.
— Невинен или не, след публичното си унижение и изгарянето на всяка страница, която бил написал, Мартин се озовал в една килия в затвора Модело. Там навярно щял да си умре след няколко седмици, ако не бил господин директорът, който следял случая му с най-жив интерес и по някаква странна причина бил обсебен от него, тъй че успял да получи достъп до досието му и издействал да го прехвърлят на това място. Мартин ми разказа, че в деня, когато пристигнал тук, Валс го извикал в кабинета си и му дръпнал една от своите речи.
— Мартин, вие сте осъден престъпник и вероятно закоравял диверсант, но все пак има нещо, което ни свързва. И двамата сме хора на словото и макар да сте посветили провалената си кариера на писане на боклуци за невежите маси, лишени от интелектуално ръководство, мисля, че бихте могли да ми помогнете и така да изкупите грешките си. Имам една колекция от романи и поеми, над които съм работил през последните години. Те са на изключително високо литературно ниво и аз, за жалост, силно се съмнявам, че в тази страна на неграмотници ще се намерят повече от триста читатели, способни да проумеят и да оценят тяхната стойност. Затова си помислих, че може би вие, който проституирате със занаята си и сте близък до простолюдието, четящо по трамваите, бихте могли да ми помогнете да внеса някои малки промени, за да доближа творбите си до печално ниското ниво на испанските читатели. Ако се съгласите да сътрудничите, уверявам ви, че мога да направя престоя ви тук много по-приятен. Дори бих могъл да издействам да върнат делото ви за преразглеждане. А вашата малка приятелка… Как се казва? Ах, да, Изабела. Същинска прелест, ако ми позволите този коментар. Както и да е, тя дойде да ме види и ми каза, че е наела един млад адвокат, някой си Брианс, и е успяла да събере достатъчно пари за защитата ви. Да не се залъгваме: и двамата знаем, че нямаше никакви основания за вашето дело и бяхте осъден благодарение на спорни показания. Изглежда, че имате истински талант да си създавате врагове, дори сред хора, за чието съществуване сигурно изобщо не подозирате. Не правете грешката да си създадете още един враг в мое лице, Мартин. Аз не съм някой от онези нещастници. Откровено казано, тук, между тези стени, аз съм Бог.
— Не зная дали Мартин е приел предложението на господин директора, или не, но имам чувството, че го е приел, защото все още е жив и очевидно нашият личен Бог е заинтересован това да не се промени, поне за момента. Дори му е предоставил в килията хартия и принадлежности за писане, навярно за да префасонира великите творби, тъй че нашият директор най-сетне да се окичи с онази безсмъртна литературна слава, за която толкова жадува. Аз, да ви кажа честно, не зная какво да мисля. Впечатлението ми е, че клетият Мартин не е в състояние да препише дори номера на обувките си и че през повечето време е в плен на едно чистилище, което сам е изградил в ума си, където угризенията и мъката жив ще го изядат. Макар че моята област са вътрешните болести и не съм квалифициран да му поставя диагноза…
28
Дворец на каталонската музика — концертна зала в Барселона, проектирана от архитекта Луис Доменек и Монтанер в стил модерн и построена между 1905 и 1908 г. Обявена е за паметник на Световното наследство от ЮНЕСКО.