Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
„Бигборд“ му показва, че Дей5ид се е настанил на обичайното си място, една маса в Хакерския квадрант близо до бара. В Квадранта на кинозвездите, както обикновено, са насядали Суверени и подражатели. В Квадранта на рокзвездите днес цари оживление: Хиро забелязва, че нипонската рап звезда Суши Кей се е отбил тук. А в Нипонския квадрант висят много типове от звукозаписната индустрия. Този квадрант изглежда горе-долу като другите, ала е по-тих, масите се реят по-ниско над пода и гъмжи от кланящи се и пърхащи демони-гейши. Голяма част от тези хора вероятно принадлежат на свитата от мениджъри, пресаташета и адвокати на Суши Кей.
Хиро прекосява Хакерския квадрант, устремен към масата на Дей5ид. Разпознава много от хората тук, но, както обикновено, е изненадан и разтревожен от броя на онези, които не познава — всичките тези умни и схватливи двайсет и една годишни лица. Разработката на софтуер, също като професионалния спорт, кара трийсетгодишните мъже да се чувстват грохнали старци.
Той поглежда нагоре по пътеката към масата на Дей5ид и вижда, че приятелят му разговаря с някаква черно-бяла личност. Въпреки липсата на цветове и кофти качеството на образа Хиро я разпознава по начина, по който скръства ръце, докато говори, по който отмята косата си, докато слуша Дей5ид. Аватарът на Хиро застива на място и я съзерцава със същото онова изражение, с което съзерцаваше тази жена преди години. В Реалността той протяга ръка, взема си бирата, отпива яка глътка от шишето и я оставя да се търкаля из устата му — снопче вълни, които се блъскат една в друга в тясно пространство.
Тя се казва Хуанита Маркес. Хиро я познава от времето, когато бяха първокурсници в Бъркли и се засичаха на лабораторните занятия по физика. Когато я видя за първи път, остана с впечатление, което не се промени дълги години — че тя е от намусените недодялани читанки, които се обличат като за интервю за длъжността счетоводителка в погребално бюро. В същото време това момиче имаше език като огнепръскачка и се нахвърляше на хората в най-странни моменти. Обикновено това беше грандиозно и изпепеляващо отмъщение за някое леко нарушение на етикета, което никой друг първокурсник не би и забелязал.
Чак години по-късно, когато и двамата постъпиха на работа в Корпорация „Системи Черно слънце“, той реши уравнението докрай. По това време и той, и тя работеха над аватарите. Той работеше по телата, тя — по лицата. Тя — това беше отделът по лицата, защото никой не смяташе лицата за чак толкова важни. Те бяха само петна с телесен цвят отгоре върху аватарите. Тъкмо се беше захванала да докаже на всички, че отчаяно бъркат. Но на този етап изцяло мъжкото общество от компютърни маниаци, съставляващо властовата структура на „Системи Черно слънце“ твърдеше, че проблемът с лицата бил тривиален и повърхностен. Разбира се, това си беше чист сексизъм — от особено вирулентния тип, характерен за техничарите-мъже, които се мислят за твърде умни, че да бъдат сексисти.
Това първо впечатление от времето, когато беше на седемнайсет, не беше нищо повече от съкровената реакция на току-що излязъл от пубертета хъшлак от Армията, заживял самостоятелно преди няма и месец. Умът му си беше на място, ала той разбираше само от две неща на света — самурайските филми и „Макинтош“. От тях разбираше прекалено добре. В мирогледа му нямаше място за такива като Хуанита.
Има един особен вид малки градчета, които никнат като циреи на гъза на всяка военна база в света. В дългата поредица от подобни градчета Хиро Протагонист бе израснал скоростно като оранжерийна орхидея-мутант, разцъфнала под сиянието на хиляди охранителни прожектори на „Купи и отлети“. Баща му бе постъпил в армията през 1944 г. на шестнайсетгодишна възраст и бе прекарал една година в Тихия океан — предимно като военнопленник. Хиро се роди, когато той вече бе на прага на старостта. Татко можеше отдавна да е напуснал армията и да си взема пенсийката, но извън службата не би знаел какво да прави със себе си, така че остана, докато най-сетне, в края на осемдесетте, не го изритаха. До времето, когато постъпи в Бъркли, Хиро бе живял в Райтстаун, щата Ню Джърси; в Такома, Вашингтон; Файетвил, Северна Каролина; Хайнсвил, Джорджия; Килийн, Тексас; Графенвер, Германия; Сеул, Корея; Огдън, Канзас и Уотъртаун, Ню Йорк. Всички тези места бяха в общи линии еднакви, с еднакви франчайз-гета и кръчми със стриптийз и дори населени от еднакви хора — той постоянно се натъкваше на съученици, които познаваше отпреди години, също хъшлаци от Армията, попаднали в същата база по същото време.