Момичето от Дания

И въпреки това тази всеотдайност понякога я дразнеше. След случката с Хенрик, Грета започна да придружава Лили на разходките ѝ по улиците на Копенхаген. Лили ѝ бе казала, че повече няма да се вижда с Хенрик, че са се скарали, но Грета осъзнаваше, че има десетки други млади мъже, които биха обсипвали Лили с комплименти, докато се изчерви и падне в ръцете им. Затова двете се разхождаха хванати под ръка през парка, а Грета оглеждаше алеите за потенциални ухажори, защото знаеше как въздейства влажният поглед на Лили върху младите датчани. Един ден Грета снима Лили пред портата на "Розенборг" на фона на извисяващия се заплашително замък. Друг ден Лили поиска да отидат на куклен театър и да седне сред децата, на които така приличаше с колебливото си изражение и потропващи нервно крака.

– Грета? – повтори Айнар, облегнат на закачалката. Китайският параван още лежеше на дивана. – Имаш ли нещо против Лили да ни гостува?

Грета вдигна паравана. Не беше рисувала, откакто пристигнаха във Франция. Не бе срещала достатъчно интересен човек, който да я вдъхнови. Заради задушното и влажно време боите съхнеха бавно върху платната. През лятото започна да променя стила си, използваше по-ярки цветове, най-вече розово, жълто и златисто, линиите ѝ станаха по-отчетливи, а мащабът още по-голям. Не можеше да каже, че е доволна от творбите си. С огромните размери и пастелните тонове, чрез които искаше да предаде усещане за наслада, последните картини на Грета изискваха от нея да чувства същия възторг. А най-щастлива се чувстваше, когато рисуваше Лили.

Реши да започне портрет в цял ръст на Лили на терасата където вятърът щеше да подухва в косите ѝ, да развява полите на басмената рокля и да размива кафявите розички по плата, а изражението на Лили щеше да е досущ като изражението на съпруга ѝ в момента – разгорещено, притеснено, кожата опъната и червена, сякаш всеки момент ще се пръсне.