Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Когато създавате проблем, създавате болка. Достатъчен е един прост избор, едно просто решение: каквото и да стане, повече няма да си създавам болка. Няма да създавам повече проблеми. Решението е просто, но е и много радикално. Няма да го вземете, ако не ви е наистина омръзнало да страдате, ако не ви е дошло до гуша. И няма да успеете да го приложите без достъп до силата на Настоящето. Ако не създавате повече болка за себе си, няма да създавате повече болка и за другите. Ще престанете да замърсявате красивата Земя, вътрешното си пространство и съвкупната човешка психика с негативизма на проблемотворството.
Ако някога сте били в критична ситуация на живот и смърт, знаете, че тя не е била проблем. Умът няма време да се размотава и да я превръща в проблем. В истински спешна ситуация той спира, вие присъствате изцяло в Настоящето и нещо безкрайно по-силно поема командването. Затова има толкова много разкази за обикновени хора, способни на невероятно смели дела. В една критична ситуация или оцеляваш, или не оцеляваш. И в двата случая не става дума за проблем.
Някои хора се ядосват, когато чуят, че проблемите са илюзия. Опасяват се, че ще им отнема усещането за това кои са. Те са инвестирали много време във фалшивото си себеусещане. В продължение на много години несъзнателно са определяли цялата си самоличност от гледна точка на проблемите и страданията си. Какво ще остане от тях, ако ги загубят?
Повечето от онова, което хората казват, мислят или правят, е в действителност мотивирано от страх, който, разбира се, е свързан с това, че са съсредоточени върху бъдещето и са загубили връзката с Настоящето. Тъй като в Настоящето няма проблеми, няма и страх.
Възникне ли ситуация, с която трябва да се справите в настоящия момент, действията ви ще бъдат категорични и точни, ако произтичат от съзнанието за настоящето. Вероятно ще бъдат и по-ефективни. Няма да представляват реакция, обусловена от миналия опит на ума, а интуитивна реакция на ситуацията. В други случаи, когато обвързаният с времето ум би реагирал, вие ще установите, че е по-ефикасно да не предприемате нищо — просто да останете центрирани в Настоящето.
КВАНТОВ СКОК В ЕВОЛЮЦИЯТА НА СЪЗНАНИЕТО
Зървал съм за кратко това състояние на освободеност
от ума и времето, което описвате, но миналото
и бъдещето са толкова непобедими, че не мога
да ги елиминирам задълго.
Обвързаният с времето режим на съзнанието е дълбоко вкоренен в човешката психика. Това, което правим тук, е част от една дълбока трансформация, която се извършва в колективното съзнание на планетата и отвъд нея — пробуждане на съзнанието от съня за материята, формата и отделността. Това е краят на времето. Разбиваме мисловни модели, които от векове управляват човешкия живот, мисловни модели, създали мащабни и неописуеми страдания. Нарочно не използвам думата “зло”. По-добре е да го наричаме несъзнание или лудост.
Това разбиване на стария маниер на съзнанието
или по-точно на несъзнанието — ние ли трябва
да го направим или то ще се случи и без това?
Искам да кажа, неизбежна ли е промяната?
Това е въпрос на отправна точка. Правенето и случването са всъщност един и същ процес, тъй като вие сте едно със съвкупността на съзнанието и не можете да разделите едното от другото. Но няма сигурна гаранция, че хората ще го направят. Процесът не е неизбежен или автоматичен. Вашето съдействие е важна част от него. Както и да го погледнете, това е квантов скок в еволюцията на съзнанието и същевременно — нашият единствен шанс за оцеляване като вид.
РАДОСТТА ОТ БИТИЕТО
Можете да използвате един прост критерий, за да разбирате кога сте позволили да ви превземе психическото време. Запитайте се: има ли радост, удобство и лекота в това, което правя? Ако няма, значи времето закрива настоящия момент и възприемате живота като бреме или като борба.