Правото на свещеника
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Правото на свещеника». Краткое содержание книги:
Само една умна жена може да допълни многото слаби места у един некадърен мъж, със собствената си упоритост да заякчи колебливата му природа, да вдъхне честолюбието на своята душа в неговата и да го подтикне към велики постижения. И само една наистина много умна и тактична жена може да извърши всичко това и да го извърши така умело, че цялата заслуга да се падне на мъжа и той в дълбините на душата си да повярва, че всичко се дължи на него и единствено на самия него.
Точно с това се залови Грейс Бентъм. Веднага щом пристигнаха в Доусън с малко брашно и няколко препоръчителни писма, тя се зае със задачата да избута голямото си бебе на преден план. Тя беше тази, която стопи каменното сърце на грубия варварин, в чиито ръце бяха съдбините на Тихоокеанското търговско дружество, и изтръгна от него заем; обаче Едуин Бентъм бе този, на когото официално бяха отпуснати парите. Тя бе тази, която мъкнеше своето бебе нагоре и надолу по разни рекички, през бърда и вододели и на десетина луди надпреварвания за нови участъци, но всички говореха колко енергичен човек бил тоя Бентъм. Тя беше тази, която проучваше карти и разпитваше златотърсачи, и набиваше географски и топографски данни в празната му глава, а всички се чудеха на широките му познания за този;
край и осведомеността му за положението. Разбира се, казваха, че жена му била юнак, и само неколцина по-прозорливи я ценяха и съжаляваха.
Тя вършеше работата, той получаваше похвалите и наградите. В Северозападната територия омъжена жена не може да запази участък или да запише на свое име бряг на рекичка, открито находище или златоносна жила; затова Едуин Бентъм отиде при комисаря по добива на златото и зарегистрира участък 23, втори ред, в откритото находище на Френския хълм. А с идването на април те вече промиваха злато за хиляда долара на ден, с много, много такива дни пред себе си.
В подножието на Френския хълм течеше рекичката Елдорадо, а на един крайбрежен участък се намираше хижата на Клайд Уортън. Засега той не промиваше по хиляда долара на ден, но купищата изкопана пръст непрекъснато растяха и щеше да дойде време, когато тези купища щяха да минат през неговите улеи за промиване и за петшест дни да оставят на дъното неколкостотин хиляди долара. Той често седеше в хижата си, пушеше лула и се унасяше в красиви малки мечти — мечти, които нямаха нищо общо с Купищата пръст, нито с половината тон златен пясък в голямата каса на Тихоокеанското търговско дружество.
А Грейс Бентъм миеше тенекиените чинии в хижата си на хълма, честичко поглеждаше надолу към рекичката Елдорадо и мечтаеше, но не за купища златоносна пръст, нито за златен пясък. Те се срещаха често, понеже пътеката към единия участък се пресичаше с пътеката към другия, а северната пролет поражда много теми за разговор, но нито веднъж, нито с блясък в погледа, нито с изтървана дума, не разкриха сърцата си.
Така беше отначало. Но един ден Едуин Бентъм се държа грубо. Всички момчета са такива; освен това, станал сега един от кралете на Френския хълм, той започна да се мисли за голям човек и да забравя всичко, което дължеше на жена си. Същия ден Уортън чу за това, причака Грейс Бентъм и пламенно й заговори. Това я направи много щастлива, при все че не пожела да го изслуша и го накара да обещае, че няма вече да й казва такива неща. Часът й още не беше ударил.
Но слънцето пое обратно по пътя си на север, полунощният мрак се смени със стоманената сивота на зазоряването, снегът се смъкна, водата отново рукна по ледниковите наноси и промиването на златото започна. Ден и нощ жълтата глина и натрошената руда бързаха през стръмните улеи и оставяха богат откуп на силните мъже от Юг. И в това усилно време удари часът на Грейс Бентъм.
За всички ни по някое време удря такъв час — поне за тези от нас, които не са прекалено отпуснати. Някои хора са добри не поради вродената си любов към добродетелта, а само от мързел. Онези от нас, които са преживели мигове на слабост, може и да го разберат.
Докато Едуин Бентъм плащаше със златен пясък сметката си на тезгяха в кръчмата на Раздела (общо взето, твърде много от златото му минаваше през боровите дъски на този тезгях, жена му слезе по надолнището и се шмугна в хижата на Клайд Уортън. Уортън не я очакваше, но това не промени нищо. И много произтекли от това мъки и безполезно чакане можеше да се избягнат, ако отец Рубо не беше я забелязал и не беше свърнал от главната пъртина по рекичката.