Правото на свещеника
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Правото на свещеника». Краткое содержание книги:
Лейк, Лангъм и Паркър бяха развълнувани и ненапразно, ако се вземеше пред вид причината.
— Хей, Санди! Слушай, можеш ли да кажеш кое е филе и кое е контрафиле? Я ела тука да ми помогнеш! — Този вик за помощ долетя от склада, където Лангъм безуспешно се бореше с различни парчета замръзнало еленско месо.
— Да не си посмял да зарежеш тия чинии! — заповяда Паркър.
— Виж какво, Санди… хайде бъди добричък… изтичай до стана Мисури и вземи назаем малко канела — замоли се Лейк.
— Ох! Ох! По-бързо! Защо не… — Но трясъкът на събарящите се късове месо и сандъци изведнъж заглуши тези заповеднически подканвания.
— Хайде, Санди, колко е да отидеш до Мисури. ..
— Остави го на мира — прекъсна го Паркър. — Как мога да замеся питките, докато не е разтребена масата?
Санди нерешително се спря, докато изведнъж се сети, че е „прислужник“ на Лангъм. Тогава той гузно захвърли мръсната кърпа за чинии и изтича да помага на своя господар.
Тези многообещаващи чеда на заможни родители бяха дошли на Север, за да жънат лаври, с много
излишни пари и с по един „прислужник“ всеки. Другите двама „прислужници“, за тяхно щастие, бяха изпратени нагоре по Бялата река да търсят някаква легендарна златоносна жила, тъй че Санди трябваше мъжествено да се справя със заповедите на трима здрави господари, всеки от които имаше собствени готварски хрумвания. Два пъти тази сутрин съжителството им се изправяше пред разрив, избягнат само благодарение на огромните отстъпки, направени от един от тези рицари на кухненската печка пред друг. Най-после съвместното им творение — един наистина изискан обед — беше готово. Тогава те седнаха да играят карти до пълната победа на единия — процедура, която премахваше всички предпоставки за бъдещи раздори и позволяваше на победителя да изпълни едно извънредно важно поръчение.
Това щастие се падна на Паркър, който си среса косите на прав път, сложи си ръкавиците и мечия калпак и се запъти към хижата на Мейлмют Кид. А когато се върна, съпровождаха го Грейс Бентъм и Мейлмют Кид, при което Грейс изрази искрените си съжаления, че нейният съпруг не можел да се възползува заедно с нея от тяхното гостоприемство, понеже отишъл да огледа златните находища по потока Хендерсън, а Кид бе още малко схванат от едно пътуване без пъртина надолу по река Стюърт.. Мейерс отказал на поканата, понеже бил много зает с опит да замеси тесто с хмел вместо с мая.
Е, можеха да минат и без съпруга, но жената… ами че те не бяха виждали жена цялата зима и присъствието на тази обещаваше нова хегира2 в живота им. Те имаха висше образование и бяха джентълмени, тези трима младежи, и жадуваха за светски удоволствия, от които бяха лишени толкова дълго. Вероятно Грейс Бентъм страдаше от същата жажда, поне тази покана означаваше много за нея — първият светъл час след много седмици мрак.
Но едва чудното първо ястие, творба на големия майстор Лейк, бе сложено на масата, когато на вратата силно се почука.
— А, Заповядайте, влезте, господин Бентъм! —
——
2Хегира — бягството на Мохамед от Мека в Медик",
което се смята за начало на нова ера от мохамеданите (622 г. от и. е.). Б. пр.
каза Паркър, който отвори вратата да види кой е
дошъл.
д" — Тука ли е жена ми? — грубо отвърна този достоен мъж."
— Ами да. Ние помолихме господин Майерс да ви обади — Паркър се мъчеше да направи гласа си
колкото може по-сладък, а вътрешно се чудеше какво ли, по дяволите, значи всичко това. — Няма ли да
влезете? Чакахме ви да дойдете всеки миг и сложихме прибори и за вас. Идвате тъкмо навреме за първото ястие.
— Влизай, мили Едуин — изчурулика Грейс Бентъм от мястото си на трапезата.
Паркър дори се дръпна да му стори път.
— Трябва ми жена ми — повтори дрезгаво Бентъм и в гласа му неприятно прозвуча чувството на собственик.
Паркър се сащиса, насмалко не шибна грубия си гост с юмрук в лицето, но макар и трудно, успя да се сдържи. Всички се изправиха. Лейк загуби и ума, и дума и едва не рече: „Трябва ли да си вървите?“
След това се посипаха прощални възклицания:
— Толкова мило от ваша страна…
— Ужасно съжалявам…
— Боже мой! Как ни светна пред очите…
— Право да ви кажа, вие…
— Много, много ви благодаря…
— Приятно пътуване до Доусън…
С безброй подобни забележки жертвеното агне облече парката си и бе поведено на заколение. Вратата се тръшна и всички горестно впериха очи в опустялата трапеза.
— По дяволите! — Лангъм страдаше от известни непълноти в ранното си възпитание и ругатните му бяха слаби и еднообразни. — По дяволите! — повтори той със смътното съзнание, че това звучи незавършено, и напразно затърси по-силен израз.