Правото на свещеника
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Правото на свещеника». Краткое содержание книги:
Джек Лондон
Правото на свещеника
Това е историята на мъж, който не ценеше съпругата си, а също и на жена, която му оказа твърде голяма чест, когато стана негова съпруга. Между другото тя засяга и един йезуитски свещеник, известен с това, че никога не е лъгал. Той беше неразделен и много необходим придатък на Юконския край, докато присъствието на първите двама беше съвсем случайно. Те бяха представители на многото чудновати несретници, които или се издигат до гребена на вълната на златната треска, или кретат в
опашката й.
Едуин Бентъм и Грейс Бентъм бяха несретници и спадаха към тези, които кретаха в опашката, защото златната треска на Клондайк от 1897 година отдавна беше отшумяла надолу по реката и заглъхнала в измъчвания от глад Доусън. Когато Юкон приключи дейността си и заспа под три фута дебел леден чаршаф, тази странствуваща двойка се озова на бързеите Петте пръста, а Златният град оставаше все още на много нощувки на север.
Не малко добитък е бил изклан тука през есента и отпадъците представляваха внушителен куп. Тримата спътници на Едуин Бентъм и жена му огледаха купчината, направиха си малка сметка, разбраха, че са открили златна мина и решиха да останат. И цяла зима продаваха торби с кокали и замръзнали кожи за изгладнелите кучешки впрягове. Цената, която искаха, беше скромна — по долар на фунт, както дойдеше, без избор. Подир шест месеца, когато слънцето се върна и Юкон се събуди, те запасаха пояси, натежали от златен пясък, и се върнаха на Юг, където живеят и досега и лъжат наляво и надясно за Клондайк, който никога не са видели.
А Едуин Бентъм… той беше мързелив човек и да си нямаше жена, с удоволствие щеше да се присъедини към доходната спекулация с месо за кучета. Но жена му залагаше на неговата суетност и му разправяше колко е велик и силен, как мъж като него може да превъзмогне всички препятствия и положително може да се докопа до златното руно. И той си придаде мъжествен вид, продаде своя дял от кокалите д и кожите за шейна и едно куче и обърна снегоходките си към север. Излишно е да кажем, че снегоходките на Грейс Бентъм не оставаха далеч от пресните му дири. Преди да изтекат три дни от техните патила, мъжът вече вървеше отзад, а
жената проправяше пъртината отпред. Разбира се, щом някой се мернеше пред тях, местата веднага се
разменяха. Така мъжкото му достойнство остана не осквернено пред пътниците, които минаваха като сенки по безмълвната пъртина. Има такива мъже в д този свят.
Как са могли такъв мъж и такава жена да се вземат за радост и мъка, не е от значение за този разказ. Такива неща са познати на всички ни и онези, които се мъчат Да ги разрешат или дори прекалено много се замислят над тях, може да загубят прекрасната вяра в това, което е известно като предвечна хармония.
Едуин Бентъм беше момче, озовало се по някакво нещастно стечение на обстоятелствата в тялото на възрастен мъж — момче, което с удоволствие, крило по крило, можеше да разкъса една пеперуда или да се свие от подъл страх пред някое мършаво безстрашно хлапе, два пъти по-малко от него. Той беше егоистичен ревльо, прикрил се зад мъжки мустаци и фигура и лъснат с тъничък външен слой лустро на културата и общоприетото благоприличие. Да, той членуваше в клубове и беше светски човек, от тези, които красят светските сборища и с неописуем чар и плам говорят глупости; от тези, които се кичат с големи приказки и плачат от зъбобол; от тези, които превръщат живота на една жена в по-непоносим ад само като се оженят за нея, отколкото най-безсрамният развратник, който някога е търсил забранени наслади. Ние срещаме такива мъже всеки ден, но рядко долавяме какво представляват те всъщност. Най-добрият начин да узнаеш всичко това, освен като се ожениш за тях, е да се храниш от същата паница и да се завиваш със същото одеяло с тях в продължение… е, да речем, на една седмица, няма нужда да е по-дълго.
Да видиш Грейс Бентъм, значеше да видиш стройно създание с моминска външност; да я опознаеш, значеше да опознаеш душа, пред която собствената ти душа издребнява и която все пак запазва всички отличителни белези на вечната женственост. Такава беше жената, която подтикваше и насърчаваше мъжа си в неговия устрем към Север, която проправяше пъртина за него, когато никой не гледаше, и тайно плачеше заради слабите сили на женското си тяло.
Така тази толкова неподходяща двойка измина пътя до стария Форт Селкърк, а оттам стоте мили през печалната пустош до река Стюърт. А когато краткият ден ги напусна и мъжът легна на снега и зарева с глас, жената го върза върху шейната, захапа устни от болката в разнебитената си снага и помогна на кучето да го замъкне до хижата на Мейлмют Кид. Мейлмют Кид не беше у дома си, но Май-ерс, немецът, търговец на кожи, приготви големи пържоли от еленско месо и им направи легло от пресни елови вейки.