Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
Ин-хси повтори няколко пъти английските думи и добре ги запомни.
— Ако това не помогне, върни се при мене — продължи Мей-мей — Няма никакво неудобство, уверявам те. Не се плаши. Познавам добре татко. Ние не трябва да го оставим да посещава публична домове. Той е ходил в един от тях миналата нощ.
— Не! — каза Ин-хси. — Неудобно ми е. О, скъпа! Татко сигурно се отвращава от мене. Може би ще направиш по-добре да ме продадеш на някой гробокопач.
— Хм! Аз бих му дала каквото му е нужно, ако бях добре. Не се тревожи, Ин-хси! Той още не те е видял! Казвам ти. Той е варварин. Отвратително е, че той ходи в публичен дом, след като ти си тука, дори А Сам.
— Съгласна съм. О, лош човек!
— Всички са лоши, скъпа — каза Мей-мей. — Аз се надявам, че той е много уморен и няма да те изгони. Просто спи в леглото му. С татко ние трябва да работим усърдно. Даже на тази възраст, той е още много стеснителен в любовта.
— Знае ли, че не съм девствена? — попита Ин-хси, като милваше Мей-мей по главата.
— Той е достатъчно млад все още, за да няма нужда девственици да го възбуждат, скъпа сестро. Но е достатъчно стар, за да няма търпението да научи една девственица как да се люби. Просто кажи му: „Върховна лейди ме изпрати.“
Ин-хси отново повтори английските думи.
— Ти си много хубава, сестро. Хайде сега! Почакай един час и после иди при него.
Мей-мей затвори очи и се настани удобно в леглото.
Ин-хси се взираше в Струан. Едната му ръка бе отпусната върху възглавницата. Той бе дълбоко заспал. Завесите на прозорците на каютата бяха плътно спуснати, за да не пропускат светлина след разсъмване. Бе тихо и спокойно.
Лн-хси съблече пижамата си и предпазливо се промъкна под завивките на Струан.
Топлината в леглото я възбуждаше. Тя чакаше със затаен дъх, но ой не се събуждаше. Приближи се до него, постави нежно ръка върху неговата и отново зачака. Той не се събуждаше. Притисна се плътно до него и постави ръката си върху гърдите му. И пак зачака.
В съня си Струан чувстваше, че Мей-мей е до него. Той усещаше парфюма й, близостта й. Доволен бе, че треската е останала в миналото и тя отново е добре. Те бяха заедно под топлите лъчи на слънцето тя се чувстваше превъзходно. Той я питаше какво би искала за рождения си ден, а тя само се усмихваше и се притискаше до него. Всичко бе като в мъгла — приятно, нереално, но красиво. Той я слушаше с наслада как му говори нежно, после плуваха заедно и това му се видя много странно, защото тя не умееше да плува. Чудеше се кога е могла да се научи. След това лежаха голи на плажа един до друг и той чувстваше близостта й с цялото си тяло. Тя потрепера и той помисли, че пак е в треска. Появи се монахът в расото си с петна от кръв и с чаша в ръка. Мей-мей изпи чая от синкона и треската изчезна. И после стана тъмно. Облаци ги обгръщаха и бе нощ, а трябваше да бъде ден. От вълните Фонг крещеше: „Тайфун!“ Тогава те избягаха от облаците и отново се върнаха в леглото, където бяха в безопасност.
Той се раздвижи. Полузаспал, усети топлината на нежното тяло, което го докосваше. Протегна ръка и обгърна гърдата й. Приятни тръпки преминаха през телата им.
Той лежеше в здрача на стаята и се пробуждаше. Усещаше приятната мекота на гърдата и втвърденото й зърно в ръката си.
Тогава той отвори очи.
Ин-хси стеснително се усмихна.
Струан се подпря на лакът.
— Бога ми, какво, по дяволите, правиш тук?
Ин-хси го погледна в недоумение.
— Върховна лейди ме изпрати.
— Какво? — Струан се опита да дойде на себе си.
— Върховна лейди ме изпрати, тай-пан.
— Мей-мей? Мей-мей? Полудяла ли е? — И той й посочи вратата. — Отивай си!
Ин-хси поклати отрицателно глава.
— Върховна лейди ме изпрати.
— Може и кралицата на Англия да те е изпратила! Отивай си!
— Върховна лейди ме изпрати — нацупи се Ин-хси. После настани удобно главата си на възглавницата и впери поглед в него.
Струан неудържимо се засмя.
Ин-хси бе объркана. „Боже мой! Върховна лейди бе права, варварите са неразбираеми. Но няма да мръдна от леглото му! Как смееш ти да ходиш в публичен дом и да ме компрометираш, тай-пан? Да не съм някоя стара дропла, за бога? О, не, тай-пан! Няма да се помръдна! Аз съм много хубава, аз съм втора сестра и втора лейди в къщата ти. Това е!“
— О, богове! — каза Струан, като се посъвзе. — Аз ще се оженя за Мей-мей дори ако това е последното нещо, което ще направя в живота си. По дяволите всички други!