Тай-пан

— Така — каза Мей-мей. Тя беше елегантна и красива.

— Така — отвърна той.

— Къде е сестра ми?

— „Върховна лейди ме изпрати.“

— Хм! — каза Мей-мей и изправи глава. — Ти просто лъжлив прелъстител и вече не обожава майка.

— Така е — каза Струан, като искаше да я подразни. Тя изглеждаше по-хубава от всякога, леко отслабналото й лице като че ли бе още по-очарователно.

— Мисля да те изпратя обратно! — продължи Струан.

— А, да! Опитай се!

Той се засмя и я взе в ръцете си.

— Внимателно, тай-пан — каза тя. — Хареса ли ти Ин-хси? Много се радвам, че ти е харесала. Сигурна съм в това!

— Искаш ли да станеш тай-еш?

— Какво!

— Добре, ако това не те интересува, никога повече няма да говорим по този въпрос.

— О, не, тай-пан! Искаш да кажеш тай-тай? Истинска тай-тай, според обичая? О, не ме дразниш само? Моля, не измъчвай по такъв важен въпрос!

— Не те измъчвам, Мей-мей. — Той седна на стола, като все още я държеше в ръцете си. — Ще се върнем у дома. Заедно. Ще вземем първия кораб и ще се оженим по пътя. След няколко месеца.

— О, чудесно! — Тя се притисна до него. — Пусни ме за малко.

Той отпусна ръцете си и тя, като се олюляваше леко, се отправи към леглото.

— Там! Аз съм почти оздравяла.

— Сега си легни — каза той.

— Наистина оженим? Според ваши обичаи? И според мои?

— Да. И по двата обичая, ако искаш.

Тя коленичи грациозно пред него, поклони се така, че челото я докосна пода. После събра ръце и каза:

— Заклевам се да бъда достойна тай-тай.

Той бързо я изправи и я постави в леглото.

— Не прави така, моето момиче.

— Направих, защото ти оказа фантастично голямо уважение, което мога да помисля, докато жива.

Тя го прегърна, после леко го отстрани от себе си и се засмя.

— Хареса подарък за рожден ден, а? Затова иска ожени за майка?

— И не, и да. Точно така мисля.

— Тя е хубава. Аз много харесвам. Радвам се, ти харесва също.

— Къде я намери?

— Тя беше държанка в къщата на един мандарин, който умря преди шест месеца. Казах ли ти, че е осемнайсетгодишна? Домакинство обедня и тай-тай поиска от агент да й намери подходящ мъж.

Научих за това и си поговорих с нея.

— Кога? В Макао?

— О, не. Преди два-три месеца. — Мей-мей се сгуши по-близо до Струан. — Говорих с нея в Кантон. Тай-тай на Джин-куа каза за нея. Кога забременях, размислих и повиках. Понеже мъж много сладострастен, може би ходи в публични домове, вместо стои вкъщи. Ти обеща не ходи, но минала нощ отиде. Мръсни проститутки!

— Аз не съм ходил при жена. Отидох да видя Аристотел.

— Хм! — Мей-мей поклати пръст към него. — Ти го казваш. Няма нищо против, но не тези проститутки. О, добре, този път повярва.

— Благодаря ти.

— Ин-хси много хубава, така няма нужда от публични домове. О, толкова щастлива! Пее много добре, свири много инструменти, шие добре и бързо научава нови неща. Уча я на английски. Тя дойде с нас в Англия, А Сам и Лим Дин също. — Тя леко се намръщи. — Но ще връщаме в Китай, нали? Много често?