Тай-пан

— Какво стана с момичето?

— Не зная. Боже, помогни ми, това е истината! Роднини дойдоха за нея. Той им плати по сто никела и те бяха доволни. Взеха я от тук. Тя беше неверница.

Струан прибра ножа.

— Може да се наложи да повториш това пред съда.

— Научих, че този мръсник е мъртъв, затова, мисля, няма да се наложи да го казвам пред съда. А и как бих могла да кажа нещо? Аз не знам името й, не съм видяла трупа й. Ти знаеш как се прави това, тай-пан. Но ще се закълна в библията пред Брок, ако това имаш предвид.

— Благодаря, мисис Фордъринджил.

Той се изкачи по стълбите и отиде в синята стая. Белите й стени бяха посивели от нечистотия и ставаше течение — през процепите. Имаше огромно огледало на една от стените и пурпурни завеси висяха набрани около големия афиш. Картини бяха събрани на купчини по пода, други бяха закачени по стените. По пода имаше многоцветни петна от маслени и водни бои. В средата на стаята стоеше триножник, а около него — дузина кутии с бои и четки.

Аристотел Куанс хъркаше в леглото. Виждаха се само носът и нощната му шапка.

Струан взе една счупена кана и я хвърли в стената. Тя шумно се пръсна на малки парчета, но от това Куанс се шмугна по-дълбоко под завивката. Струан взе по-голяма кана и я запрати в стената.

Куанс се изправи и отвори очи.

— Боже, благослови душата ми! Самият дявол в цялата тази светиня!

Той скочи от леглото и прегърна Струан.

— Тай-пан, любими мой покровителю! Моите уважения! Кога пристигна?

— Ставай бързо! Днес пристигнах!

— Чух, че Горт е мъртъв.

— Да.

— Благодаря на Бога за това. Преди три дни този мръсник дойде тука и се кълнеше, че ще ми отреже главата, ако проговоря нещо за момичето.

— Колко ти плати, за да не говориш?

— Нито грош, мръсния му скъперник! Голяма работа, поисках му само сто!

— Как вървят твоите работи?

— Много зле, скъпи приятелю. Тя е още тук. О, Боже, пази ме! Така че трябва да стоя тука. Не смея да излизам.

Куанс скочи отново в леглото, взе една голяма пръчка и удари три пъти по пода.

— Поръчвам закуска — обясни той. — Искаш ли да закусиш с мене? Кажи ми сега твоите новини!

— Ти закусваш в 9 часа вечерта?

— Слушай, скъпи приятелю, когато си в публичен дом, действаш като проститутка! — Той избухна в неудържим смях, после се хвана за гърдите. — Бога ми, тай-пан, напълно изтощен човек съм — истински дух на безсмъртния Куанс.

Струан седна на леглото.

— Мисис Фордъринджил ми говори за някаква сметка. Дал съм ти досега цяла торба със злато, бога ми!

— Сметка?

Куанс разрови под възглавницата, размести наполовина изяден сандвич, две книги, няколко четки за рисуване, парчета от дамско бельо и накрая намери листчето със сметката. Той го пъхна в ръцете на Струан.

— Виж с какво те е задължила тази използвачка.

— Искаш да кажеш, тебе е задължила — каза Струан. Той прочете сметката. — Всемогъщи боже!

Сметката бе за четиристотин и шестнадесет лири, четири шилинга, четири пенса и един фардинг. Седем шилинга и шест пенса дневно за квартира и храна. Сто и седем лири за бои, четки и платна. Следваше точка „Други разходи“.