Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— За бога, Лайза. Ако той… ако знаех… най-добре би било той да е мъртъв. Но не от убийци, не с поругана чест, бога ми!
С ужасяващо лице той си наля халба бира от стоящото наблизо буренце и Лайза благодари на Бога, че го е напълнила навреме.
— Докторът сигурен ли е, че този негодник няма сифилис?
— Той няма сифилис и не е негодник. Той ти е зет.
— Разбрах това. Бог да го прокълне!
— Тайлър, прости им! Моля те! Той е добро момче, много обича Тес, тя е щастлива и…
— Дръж си езика! — Брок изпи бирата и удари с халбата по масата. — Дърк е планирал всичко това. Знаех го. За да ме предизвика първо той унищожи най-големия ми син, а след това взе дъщеря ми, за да не мога да я оженя, както аз искам. Бог да го порази! Той ми направи всичко това! — Той блъсна яростно халбата на пода. — Ще погребем Горт днес в морето.
— Тайлър, мили мой! — Тя докосна ръката му. — Тайлър, има и нещо друго. Трябва да ти го кажа. Трябва да простиш, ти имаш много да прощаваш. За Нагрек.
— А?
— Горт ми каза какво сте сторили на Нагрек. Това е ужасно, но той го е заслужил. Защото той ходеше с Тес. Да. Изглежда, че Кълъм не знае. Така дъщеря ти ще бъде спасена от ужасна участ.
Мускулите около очите на Брок се свиваха от нервни тикове.
— Какво казваш?
— Истина е, Тайлър — каза Лайза и като че ли уплахата й изчезна. — Най-малко, дай им някакъв шанс. Такава е клетвата и пред Бога! И Бог да ни помага! Прости ми!
Тя закри лицето си с ръце и неудържимо заплака.
Устните на Брок се раздвижиха, но той не каза нищо. Скочи на краката си, пресече коридора и се изправи пред Кълъм и Тес.
Той видя ужаса в очите на Тес. Това го нарани и го направи жесток.
— Ти реши да тръгнеш срещу волята ми. Три месеца бях казал. Но ти…
— О, татко… о, татко…
— Мистър Брок, мога ли…
— Замълчи! Скоро ще говориш достатъчно! А ти, Тес, ти избра да избягаш като евтина любовница. Много добре. Иди да се сбогуваш с майка си! След това няма да имаш нищо общо с нас и ще отидеш на брега с мъжа си.
— О, татко, моля те, изслушай ме…
— Отивай! Аз искам да говоря с него.
— Няма да си отида! — истерично извика Тес. Тя взе желязното колче. — Ти няма да го докоснеш! Ще те убия!
Той измъкна колчето от ръката й, преди тя да разбере, че е мръднал.
— Излизай и върви на брега!
Брок имаше чувството, че преживява някакъв кошмар. Той искаше да им прости, да усети ръцете на Тес около себе си, но нещо в самия него го тласкаше в друга посока и той не намираше сили да му се противопостави.
— Вън, за бога!
— Добре, мила — каза Кълъм. — Иди си събери багажа.
Тя излезе от каютата. Брок удари с крак вратата след нея.
— Аз се заклех да ви дам подслон и сигурност. Но при условие че се ожените нормално.
— Изслушайте ме, мистър Брок…
— Ти слушай, за бога, или ще те смачкам като дървеница. — Пяна от слюнка се появи по устата му. — Аз ти казах честно, като мъж на мъж, три месеца бяха приемливи. Ти каза да. Но не удържа на дума та си. Бях ти казал: „Бъди честен, Кълъм!“
Кълъм не отговори. Той се молеше да запази силата си, но знаеше, че ще загуби. Но ще се опита все пак.
— Така ли е?
— Да.
— Тогава аз мисля, че клетвата ми е невалидна.
— Мога ли да говоря сега?
— Не съм свършил. Освен това ти ме измами с тази женитба. Ще отговориш ли на един въпрос? Пред Бога? Тогава ще бъдем квит.
— Разбира се.
Кълъм искаше да разкаже на Брок всичко относно сифилиса и публичния дом и защо така се е случило.
— Пред Бога?
— Да. Аз нямам какво да крия и…
Брок го прекъсна.
— Баща ти ли планира всичко това? Той ли ти даде идеята за бягство? Като е знаел, че това ще вбеси Горт? До такава степен, че Горт ще го предизвика публично и той по всички правила ще може открито да се бие с него? Пиян ли отиде в публичния дом, без да осъзнаеш къде си и с кого си? Не си длъжен да отговориш. Това е изписано на лицето ти.
— Да. Но трябва да ме изслушате. Има много…
— Това ти отне всичко, което ти бях обещал. Но ще ти кажа честно. Аз съм неприятел на баща ти. На „Ноубъл хаус“ също. Няма да се спра, докато не бъдат унищожени. Сега единственото пристанище е „Брок и синове“. Да, Кълъм, пропаднал Струан! А от днес нататък ти си мъртъв за мене. Ти и Тес.
Той с трясък отвори вратата.
— Вие не чухте моите обяснения! — извика Кълъм. — Това не е справедливо!
— Не говори за „справедливост“ — каза Брок. — Аз ясно ти каза да чакаш три месеца. Казах ти: „Бъди честен.“ Но ти не удържа на думата си. Това не е честно, по дяволите!
Той изскочи навън и Кълъм гледаше след него, разкъсван от облекчение, тревога, срам и омраза.